— Бог да пази мен и всички грешни простосмъртни от преждевременна смърт! — възкликна Хоумспън, гледайки празното пространство от шеметната си висота с чувство, което може да се оприличи донякъде на това, с което въздухоплавател при първия си опит съзерцава гледката под себе си.
— Укротете тоя моряк — подвикна пак Фид, — от патърдията му не може да се разговаря човешки, а тъй като този шивач тук не одобрява такелажа му, е, пратете ги при домакина за нов костюм.
Истинската причина обаче да иска да се отърве от висящия си колега беше искрицата на човечност, която все още проблясваше през грубата шеговитост на моряка, който добре знаеше, че пленникът му ще виси там с цената на големи телесни страдания. Щом молбата му бе изпълнена, той се обърна към шивача, за да продължи разговора така спокойно, сякаш двамата седяха на палубата и като че една дузина подобни жестоки шеги не бяха в ход на също толкова различни части от кораба.
— Защо си блещиш очите като илюминатори, братко? — подзе марсовият. — Това, което виждаш около себе си, е само вода, ако не се смята синята ивица откъм източния борд, която е някакво възвишение на Бахамските острови, нали разбираш.
— В грешен и нахален свят живеем! — отвърна шивачът. — И никой не може да каже кога ще дойде краят на живота му. Пет кървави и жестоки войни изкарах и останах здрав и читав, и то за да стигна най-сетне до тоя позорен и мерзък край.
— Е, щом си имал късмет във войните, нямаш право да се оплакваш, ако са ти се разтреперили гащите, когато те качваха тук на тази рея. Слушай, братко, аз съм виждал и по-смели хора да достигат същата височина и да не усетят кога и как са слезли обратно.
Хоумспън, който разбра само наполовина намека на Фид, сега го гледаше така, като че очакваше от него поне някакво малко обяснение, но същевременно много се възхищаваше от спокойствието, с което другарят му стоеше на мястото си, без ничия помощ, разчитайки единствено на способността си да пази равновесие.
— Да знаеш, братко — продължи Фид, — колко смели моряци са били връзвани на края на рея, па се стреснат, когато чуят оръдеен сигнал, ала си висят там, докато председателят на военния съд не благоволи да ги оправдае!
— Би било ужасна и гнусна подигравка с провидението, ако един най-безобиден и добросъвестен моряк бъде подложен напразно на такива страшни мъчения дори на шега; но според мен двойно по-осъдително е това за екипаж на кораб, където никой не знае в кой час ще настъпи възмездието и разкаянието. Струва ми се неразумно да изкушавате провидението с тия предизвикателни зрелища.
Фид хвърли твърде многозначителен поглед към шивача и дори забави отговора си, за да опресни мислите си със солидна добавка към късчето тютюн за дъвчене, което бе държал през цялото време под едната си буза. После, като се огледа, за да се увери, че никой от шумните му и буйни другари на марса няма да го чуе, впи още по-многозначителен поглед в лицето на шивача и отговори със следните думи:
— Слушай, братко, каквито и да са другите добри качества на Ричард Фид, във всеки случай приятелите му не могат да кажат, че е много учен. Поради това той не сметна за необходимо да поиска да надзърне в заповедта за отплаване, когато постъпи на този прекрасен кораб. Предполагам обаче, че при нужда ще имам такава възможност, защото никой честен човек не бива да се срамува, че плава с такъв кораб.
— Ах! Да пази бог невинните и простодушните, които служат против волята си на този кръстосвач, когато изтече определеното му време! — отвърна Хоумспън. — Предполагам обаче, че ти като опитен и разумен моряк не си се впуснал в това начинание, без да получиш парично поощрение и да се осведомиш дали службата ти ще бъде свързана с опасности?
— В никакво начинание не съм се впускал аз нито със „Смели“, нито с „Делфин“, както се наричаха тия кораби. Има един мастър Хари, оня момък там на юта… дето вика към реята така, като че реве мъжки кит… както виждаш, аз следя сигналите му, ала рядко го безпокоя с въпроси, например накъде смята да насочи лодката си по-нататък.
— Какво! Нима си готов да продадеш така душата си на сатаната, и то даром?
— Слушай, приятелю, не е зле да прекрояваш мислите си, преди да се изплъзнат така нескопосно от езика ти. Аз желая да се отнасям към всеки джентълмен, дошъл да ме споходи тук горе, с такава учтивост, която би правила чест на моя марс, каквито и лоши шеги да си устройва екипажът, разбираш ли? Но офицер като тоя, чиито сигнали следя, си има свое име, без да става нужда да го заимствува от особата, която ти хрумна преди малко да назовеш. Аз презирам жалките заплахи; но излишно е да се казва на човек на твоите години, че колкото е лесно да се качиш на тази рея тук, толкова и лесно можеш да слезеш от нея.