— Боя се, че за тридесет години лицето ми се е променило донякъде — отговори гувернантката с тъжна усмивка, но в печалното й изражение имаше такова достойнство, че никой не би я заподозрял в суетно съжаление за загубената красота. — Аз бях на кралски кораб, поразяващ с размерите си, защото беше трипалубен.
Богът прие гвинеята, която този път му бе подадена скришом; но, изглежда, че успехът разпали алчността му, защото, вместо да бъде благодарен, явно искаше да увеличи сумата на дарението.
— Може би всичко е така, както казва ваша светлост — отвърна той, — ала интересите на моето царство и голямото ми семейство вкъщи налагат да бдя зорко за правата си. Носеше ли знаме въпросният кораб?
— Носеше.
— И сигурно, както е редно, това знаме е било вдигнато на утлегара?
— Както подобава на вицеадмиралски кораб, беше вдигнато на фокмачтата.
— Добър отговор за фуста! — промърмори божеството, малко смутено, че хитростта му не бе успяла. — Моля ваша светлост да ме извини за израза, но е дяволски странно, че съм забравил този кораб. Не бихте ли могли да ми посочите нещо забележително, което да ми припомни за него?
Лицето на гувернантката, засенчено от размисъл, бе загубило престорената си веселост и когато отговори, погледът й беше втренчен в пространството, сякаш мислеше гласно.
— Още е пред очите ми палавникът, който, макар че тогава имаше едва осем години, дяволски ловко надхитри мнимия Нептун и отмъсти за злосторствата му, като го направи за посмешище пред всички на борда.
— Само на осем години ли беше? — обади се дебел глас до нея.
— Само на осем години, ала изпечен хитрец — отговори мисис Уилис, сякаш пробудила се от някакъв сън, и вторачи очи право в лицето на Корсаря.
— Добре, добре — прекъсна я баковият командир, решил да прекрати разпита, щом в него искаше да се намеси страшният му началник. — Изглежда, че всичко туй е истина. Ще надзърна в дневника си; ако излезе вярно, добре… ако ли не, тогава ще пратя на кораба ви насрещен вятър, после ще прегледам датчанина и чак тогава ще направя равносметката.
Като рече това, богът отмина бързо офицерите и насочи вниманието си към морските пехотинци, които се бяха събрали вкупом, тайно съзнавайки, че всеки ще има нужда от подкрепата на другарите си при такъв щателен оглед. Отлично запознат с кариерата на всеки от тях в сегашния му престъпен занаят и тайно страхувайки се, че може внезапно да бъде лишен от власт, командирът на бака подбра измежду войниците един зелен новак, едва-що напуснал сушата, и заповяда на помощниците си да замъкнат жертвата на носа, където смяташе, че има по-малко опасност да му пречат да върши жестоките си шеги. Но морските пехотинци, и без това ядосани, че ги бяха направили за смях, и решени да защитят другаря си, се възпротивиха.
Избухна дълъг, шумен и ожесточен спор, в който всяка страна поддържаше правото си да постъпва както си иска. От думи спорещите скоро преминаха към обичайните враждебни действия. И докато в резултат на това мирът на кораба, както се казва, висеше на косъм, Генералът сметна за нужно да изрази възмущението си от подобно нарушение на дисциплината, което през цялото време клокочеше в душата му.
— Протестирам срещу тази разюздана, унизителна за войник процедура — заяви той, обръщайки се към своя все така разсеян и замислен началник. — Вярвам, че съм научил хората си какво е военна чест, а няма по-голям позор от това да се посяга на войник, освен ако не е подложен на полагаемото се полезно наказание с камшик. Предупреждавам открито всички, че който пипне с пръст някого от юнаците ми, освен ако, както казах, не е нарушил дисциплината, зле ще си изпати.
Тъй като Генералът не се и опита да сниши глас, той бе чут от подчинените си и произведе очакваното въздействие. Със съкрушителен юмручен удар сержантът разкървави лицето на бога на морето, с което за миг разкри земния му произход. Принуден да докаже мъжествеността си в много отношения, смелият моряк отвърна на това „приветствие“ с такива допълнителни украшения, каквито се изискваха според него от нуждите на момента. Тази размяна на любезности между две толкова важни личности послужи като сигнал за всеобщи военни действия между съответните им последователи. Врявата, с която бе съпроводена тази схватка, привлече вниманието на Фид. Щом видя докъде е стигнала играта долу, той остави другаря си на реята и с помощта на един бакщаг се смъкна на палубата с ловкостта, с каквато само маймуна би изпълнила този номер. Примерът му бе последван от всички моряци на марса и имаше голяма вероятност храбрите морски пехотинци да бъдат надвити само поради численото превъзходство на враговете си. Но несъкрушими в своята решителност и разпалени от омраза, тези школувани воини, вместо да потърсят спасение в бягство, се сгъстиха така, че да могат да се подкрепят взаимно. На слънцето засвяткаха щикове, докато някои моряци от външната страна на тълпата вече разграбваха полупиките, които образуваха нещо като войнствена украса в подножието на мачтата.