— Стойте! Всички да се дръпнат! — извика Уайлдър, като се хвърли в центъра на това гъмжило и го разблъска с бързина, може би удвоена от мисълта за голямата опасност, на която щяха да бъдат изложени беззащитните жени, ако този разюздан и освирепял екипаж изведнъж се развилнееше. — За бога, отдръпнете се и спазвайте дисциплината. А вас, сър, който се представяте за добър войник, приканвам да усмирите подчинените си.
Колкото и да беше възмутен от гореописаната сцена, Генералът, съзнавайки колко важно е да се запази вътрешният мир на кораба, веднага откликна на този призив. Примерът му бе последван от всички младши офицери, които отлично разбираха, че не само спокойствието, но и животът им зависи от спирането на така неочаквано отприщилия се буен поток. Но те само показаха колко трудно се поддържа власт, която няма законна сила. Нептун бе захвърлил маскарадния си костюм и подкрепян от своите храбри моряци, се готвеше за бой, който може би скоро щеше да му даде по-голямо право да претендира за безсмъртие, отколкото привилегиите, от които току-що се бе отказал. До този момент офицерите, кога със заплахи, кога с увещания, бяха предотвратявали взрива, така че времето минаваше повече в приготовления, отколкото в буйства. Но морските пехотинци грабнаха оръжието си, а моряците, снабдили се с огромно количество пики и всевъзможно друго оръжие като лостове и ръчки на лебедки, образуваха два големи отряда, струпани от двете страни на гротмачтата. Един-двама смелчаци от тях дори домъкнаха оръдие и насочиха дулото му към вътрешността на кораба, така че можеше да помете половината от шканците. С една дума, духовете бяха толкова разгорещени, че достатъчно беше някой от едната или другата страна да удари някого, и на кораба щеше да настъпи клане и опустошение. Опасността от такава крайност бе засилена от насмешките, излезли от скверни уста, които се отваряха само за да бълват най-вулгарни ругатни за външността и характера на враговете си.
През петте минути, изтекли при тези зловещи и заплашителни признаци на разюзданост, човекът, който беше най-заинтересован от поддържането на дисциплината, проявяваше поразително безразличие или по-право не съзнаваше това, което ставаше около него. Скръстил ръце на гърдите си и вперил очи в спокойното море, той стоеше неподвижен като мачтата, до която бе се изправил. Отдавна свикнал на шумни сцени като тази, която сам бе предизвикал, в надигналата се безразборна олелия равнодушното му ухо долавяше само възбудата, съпровождаща обикновено такива необуздани развлечения.
Подчинените му офицери обаче се оказаха далеч по-дейни. Уайлдър вече бе успял да отблъсне най-настървените моряци и да разчисти между враждуващите страни известно пространство, в което бързо се втурнаха помощниците му, съзнавайки колко много зависи от сръчността им. Този краткотраен успех обаче можеше да има сериозни последици; смятайки, че метежният дух е усмирен, нашият авантюрист реши да затвърди предимството си, като улови най-дръзкия от размирниците, ала двайсет негови другари веднага отскубнаха пленника от ръцете му.
— Кой е тоя, дето си присвоява правото да се разпорежда на „Делфин“? — провикна се глас измежду тълпата, и то в най-неблагоприятния за престижа на новия помощник момент. — Как е дошъл при нас? И на каква служба е научил занаята си?
— Да, да — обади се друг зловещ глас, — къде е бристолският търговски кораб, който той трябваше да примами в нашите мрежи и ние заради него пропиляхме най-хубавите дни на сезона да киснем на котва?
Понесе се едновременно всеобщ ропот, който при липса на друго доказателство сам по себе си показваше, че непознатият офицер не беше на по-добър хал на сегашната, отколкото на предишната си служба. Двете страни единодушно осъждаха неговата намеса и отвред се чуваха неласкави отзиви за произхода му, примесени с недвусмислени заплахи срещу самия него.