— Доволен съм от описанието ти; Гвинея ли го наричаш?
— Наричайте го на каквото и да е по африканския бряг; той не е никак придирчив, понеже не е кръщаван, а и понятие си няма от религия. Законното му име е Сцип, или Сципион Африкански; предполагам, че са го нарекли така, понеже е докаран от тая част на света. Но що се отнася до имената, тоя човек е кротък като агънце; наричайте го както искате, само не закъснявайте да го повикате, когато се раздава грогът.
През цялото това време африканецът стоеше и въртеше големите си черни очи във всички посоки, само не и към говорещите, явно напълно доволен, че изпитаният му приятел ще разкаже каквото трябва за него. Предишното настроение на Корсаря като че ли вече се бе разсеяло, защото бръчките, помрачили челото му, се изгладиха и сега в погледа му имаше повече любопитство, отколкото някакво по-грубо чувство.
— Сигурно отдавна плавате заедно, момко — продължи той небрежно, без да се обръща специално към някой от двамата.
— Да, неразделни сме и в бури, и в безветрие, ваше високоблагородие. През предишното равноденствие се навършиха двайсет и четири години, откакто мастър Хари ни се изпречи на пътя, а преди това бяхме три години заедно на „Гръмовержец“, без да се брои обиколката ни с капера около нос Хорн.
— Аха, значи двайсет и четири години сте били с мистър Уайлдър? Нищо чудно, че ви е така скъп животът му.
— По-скъп и от кралската корона! — прекъсна го прямодушният моряк. — Знаете ли, сър, дочух момчетата да се наговарят да хвърлят трима ни зад борда, та си рекохме: сега е моментът да кажем някоя и друга добра дума за себе си. Ала човек не винаги има думи подръка, та негърът реши да използва нещо, което не по-зле от думите да послужи за отговор. Не, не, Гвинея не е твърде разговорлив, пък и аз не мога да се похваля особено в това отношение; но, както видя ваше високоблагородие, сложихме им юзди и трябва да признаете, че без много-много приказки се справихме не по-лошо от млад кадет, току-що завършил колеж, който, както знаете, сър, вика на моряците все на латински, понеже не разбира съответния език.
Корсарят се усмихна и погледна настрана, явно търсейки с очи нашия авантюрист. Като не го видя наблизо, той едва не се поддаде на изкушението да продължи още малко въпросите си, но гордостта не му позволи да издаде обзелото го силно любопитство чрез прям и открит разпит. След кратко размишление се опомни и се отказа от намерението си като недостойно за него.
— Вашите заслуги няма да бъдат забравени. Ето пари — каза той, подавайки шепа златни монети на негъра, който стоеше най-близо до него. — Поделете си ги като честни приятели; и можете винаги да разчитате на моето покровителство.
Сципион се стъписа и с движение на лакътя отговори:
— Ваше благородие нека даде тях на маса Хари.
— Твоят мастър Хари си има достатъчно, момче, тъй че няма нужда от пари.
— Сцип също няма нужда.
— Моля да му простите за държането, сър — обади се Фид, като преспокойно протегна ръка и бавно пъхна предложените пари в джоба си. — Излишно е да обяснявам на стар моряк като ваше високоблагородие, че в страна като Гвинея хората никак не са изтънчени в обноските. Но мога да ви уверя, че той е признателен на ваше високоблагородие толкова дълбоко, колкото ако му бяхте дали двойно повече. Поклони се на негово високоблагородие, момче, и покажи известно уважение към компанията, в която се намираш. А сега, след като благодарение на моята схватливост бе уреден този малко труден въпрос с парите, с позволение на ваше високоблагородие ще се кача горе да отвържа оня дребосък шивача от фокреята откъм левия борд. Тоя приятел там не го бива за тази длъжност, нали виждате, сър, как е кръстосал долните си подпори. Той е способен да оплете краката си в рифов възел така лесно, както аз затягам въже.
Корсарят му даде знак да си върви и когато се обърна, се озова лице срещу лице с Уайлдър. Очите на двамата съюзници се срещнаха и леко изчервяване издаде смущението на капитана. Той обаче мигновено се овладя, с усмивка подхвърли няколко думи по адрес на Фид, а после заповяда на помощника си да даде сигнал „отбой“.
Прибраха оръдията, разхлабиха въжетата, затвориха муниционния склад, запушиха амбразурите и екипажът се залови с всекидневната си работа като хора, чието буйство е напълно усмирено под победоносното въздействие на някакъв властен дух. Тогава и Корсарят изчезна от палубата, където за известно време остана да се разпорежда офицер с надлежния чин.