— Признавам, че съм надхитрен — каза той най-после, — и занапред ще ви се подчинявам като на майстор, от когото човек много може да научи, ала никой не е в състояние да го надмине. Вярвам, че който и да беше този стар моряк, поне собственикът на „Ръждивата котва“ не се криеше под лъжлива външност!
— Добрият Джо Джоръм ли! Трябва да признаете, че той е полезен на всеки моряк в беда. А как ви се стори нюпортският лоцман?
— И той ли беше ваш агент?
— Само за случая. На такива мошеници им нямам за пет пари доверие. Но тихо! Нищо ли не чухте?
— Стори ми се, че някакво въже падна във водата.
— Да, така е. Сега ще се убедите колко зорко държа под око тези буйни джентълмени.
Тогава Корсарят прекъсна разговора, който бе започнал да става много интересен за събеседника му, с лека стъпка се приближи до кърмата и няколко минути постоя наведен над нея като човек, който намира удоволствие да съзерцава морската повърхност. Но един лек шум, сякаш от поклащане на въжета, стигна до ушите на другаря му, той застана до командира си и скоро за сетен път се убеди в умението му да надхитря и самия него, и целия останал екипаж.
Някакъв човек предпазливо и поради положението си с известно затруднение се движеше около кърмата с помощта на въжетата и издатините, които служеха достатъчно добре за целта му. Скоро той стигна до една кърмова въжена стълба и като увисна на нея, се помъчи да разбере кой от двамата, които следяха движенията му, е човекът, който му трябва.
— Дейвис, ти ли си там? — попита Корсарят почти шепнешком, като преди това докосна леко с ръка рамото на Уайлдър, сякаш да привлече вниманието му. — Опасявам се, че вече са те видели или чули.
— Не бойте се за това, ваша милост. Аз се промъкнах през преградата на каютата, а после излязох през илюминатора; тези на кърмата спят така дълбоко, като че вахтата им е в кубрика.
— Добре. Какви новини носиш от нашите хора?
— Господи! Ако ваша милост им заповяда да отидат на църква, и най-безстрашният морски вълк не ще посмее да каже, че е забравил молитвите си.
— Значи смяташ, че сега са в по-добро настроение?
— Това ви е известно, сър. Само двама-трима още мътят водата, но си нямат доверие един на друг. Ваша милост има такова влияние, че едва ли някой ще успее да ви надвие.
— Само така можем да се справим с размирници — промърмори Корсарят толкова тихо, че да го чуе само Уайлдър. — Ако бяха малко по-честни, щяха да станат опасни, а така подлостта им ги проваля. А как приеха тези хора моята снизходителност? Правилно ли постъпих? Или трябва да приложа някакво наказание?
— Така е по-добре, сър. Хората знаят, че имате добра памет, и вече говорят, че има опасност да утежнят положението си с нови простъпки като тая, която сигурно не сте забравили. Както винаги, командирът на бака е малко засегнат, и то сега още повече заради съкрушителния удар, нанесен му от чернокожия.
— Той е негодник, който ще ни създаде главоболия; някой ден ще трябва най-после да си уредим сметките с него.
— Лесно бихте могли да го преместите на работа в някоя лодка, сър; така екипажът на кораба ще бъде по-спокоен.
— Добре, добре, да не говорим повече за него — прекъсна го Корсарят малко нетърпеливо, сякаш не искаше другарят му толкова скоро, в началото на службата си, да вникне твърде дълбоко в политиката на неговото управление. — Аз ще се заема с него. Ако се не лъжа, ти приятелю, днес се престара и твърде много се самоизтъкваше като водач в бунта.
— Надявам се, ваша милост помни, че на екипажа бе заповядано да започне лудории; пък и няма голяма вреда от това, че измихме пудрата от лицата на няколко морски пехотинци.
— Да, но ти продължи дори след като командирът ти реши да се намеси. Внимавай в бъдеще да не играеш твърде естествено и да не те аплодират също така естествено.
Морякът обеща да бъде предпазлив и да се поправи, а после бе освободен с награда в злато и със заръка да се прибере незабелязано.
Щом разговорът свърши, Корсарят и Уайлдър продължиха разходката си, след като първият се увери, че наблизо няма подслушвач, който да узнае за тайната му връзка с шпионина. Отново настъпи продължително, вглъбено мълчание.