— Излишно е да разправям на моряк като вас колко величествени реки се вливат в морето по този бряг, за който става дума, колко широки и удобни заливи има тук и колко много платна белеят из океана, управлявани от хора, за пръв път вдъхнали въздух на тази просторна и мирна земя!
— Разбира се, зная достойнствата на моята родина.
— Боя се, че не ги знаете — възрази разпалено Корсарят. — Ако вие и други като вас ги знаехте както трябва, флагът, за който споменах, скоро щеше да се развява из всички морета и жителите на нашата страна нямаше да се прекланят пред наемниците на един чужд крал.
— Няма да се преструвам, че не разбирам думите ви, защото съм срещал и други мечтатели като вас, които вярват, че може да се случи такова нещо.
— Може ли! Но това е така сигурно, както че онова светило ще залезе зад океана и че след нощта ще настъпи ден; то трябва да стане. Ако се развяваше това знаме, мистър Уайлдър, никой нямаше да чуе името на Червения корсар.
— Кралят има своя флота и тя е достъпна за всички негови поданици.
— Бих могъл да бъда поданик на крал, но да бъда слуга на слуга надминава границите на скромното ми търпение. Аз съм възпитан, би-могло да се каже — роден на един от корабите му, ала колко пъти с горчивина съм чувствувал, че цял океан дели родния ми край от подножието на трона му! Представете си, сър: един от неговите командири се осмели да прикачи към името на родината ми епитет, който не искам да повтарям, за да не оскърбя слуха ви!
— Надявам се, че сте дали добър урок на този мерзавец. Когато Корсарят се обърна към събеседника си, на лицето му се изписа зловеща усмивка.
— Не повтори повече оскърблението си — отговори той. Но въпросът трябваше да се реши с цената на неговата или моята кръв; и скъпо плати за дързостта си!
— Значи сте се били като мъже и щастието се е усмихнало на оскърбения?
— Бихме се, сър. Но аз се осмелих да вдигна ръка срещу жител на свещения остров! Това е достатъчно, мистър Уайлдър; кралят направи един свой верен поданик отявлен враг и имаше основание да съжалява за това. Но стига засега; друг път ще ви разкажа повече. Лека нощ.
Уайлдър проследи фигурата на своя събеседник, докато слизаше по стълбата към шканците, а после продължи хода на мислите си сам през останалата част от вахтата, която нетърпението му удължаваше до безкрайност.
XXII глава
…Ах, дано не я е смаял моят образ!
Май е тъй. Тя гледаше ме с ей таквиз очи
и просто й се сплиташе езика!
Докато по-голямата част от екипажа на „Делфин“ спеше, в друга част на кораба едни блестящи, неспокойни очи все още не можеха да се склопят. Още щом мисис Уилис и Гъртруд се качиха на кораба, Корсарят им отстъпи каютата си и сега ще пренесем сцената в това помещение (вече достатъчно подробно описано, за да добие читателят представа за обстановката в него) и ще продължим повествованието от началото на изложения в предишната глава разговор.
Излишно е да се спираме подробно на чувствата, с които жените бяха посрещнали вълненията през тоя ден; догадките и съмненията, породени от тях, ще станат ясни от следващите редове. Лампата от ковано масивно сребро, закачена на тавана, хвърляше, косо мека, нежна светлина върху замисленото лице на гувернантката, а няколко от най-ярките лъчи осветяваха по-младия лик на нейната другарка. На заден план, като тъмна сянка върху картина, се виждаше неясният силует на спящата Касандра. В момента, когато завесата се вдигна, за да разкрие тази спокойна сцена, възпитаницата се мъчеше да намери в отбягващия я поглед на възпитателката си отговор на един въпрос, който езикът на последната, изглежда, не се решаваше да произнесе.
— Повтарям, уважаема госпожо — заговори Гъртруд, — стилът н? тези украшения и материалите, от които са направени, са необикновени за кораб.
— И какво заключаваш от това?
— Не зная. Бих искала да сме на сигурно място в бащиния ми дом.
— Дай може! Може би е неблагоразумие да мълча повече. Това, което видяхме днес, Гъртруд, породи в душата ми страшни, ужасни подозрения.
Бузите на младата девойка пребледняха, в очите й се четеше въпрос.
— Аз отдавна познавам нравите на военните кораби — продължи гувернантката, която се бе спряла само за да разгледа мислено причините за подозренията си, — но никога не съм виждала такива обичаи, каквито с всеки изминал час се разкриват на този кораб.