— Колкото и да е неподходящ часът — продължи Корсарят, — щях да си легна, измъчван от мисълта, че не съм изпълнил всичките си задължения като внимателен и гостоприемен домакин, ако бях забравил да ви уверя, че след сцената, на която бяхте свидетели, на кораба е вече напълно спокойно. Имам удоволствието да ви заявя, че пламенността на хората ми съвсем е угаснала и че дори агънца в нощното си убежище не са така мирни, както те в този момент в койките си.
— За щастие този, който с властта си успя така бързо да потуши размириците, е винаги с нас, за да ни закриля — отвърна предпазливата гувернантка: — Ние се уповаваме изцяло на вашето внимание и благородство.
— И основателно сте се доверили на мен. Във всеки случай няма вече опасност от бунт.
— И, надявам се, никакви други опасности.
— Ние живеем сред бурна и капризна стихия — отговори Корсарят, като се поклони в знак на благодарност и седна на креслото, на което дамата го покани с движение на ръка, — но вие я познавате и не е нужно да ви казвам, че на моряците не всякога им е известно какво ги очаква утре. Днес аз поотпуснах юздите на дисциплината и до известна степен сам предизвиках последвалите буйства, но това е минало и заминало, като ураган и шквал; сега духът на моите негодници е по-тих и от океана.
— Аз често съм гледала тия груби развлечения по кралските кораби, но доколкото си спомням, те не са имали по-сериозни последици освен уреждането на някаква стара сметка или някаква странна приумица на моряшкия хумор, която обикновено се оказва колкото чудновата, толкова и безобидна.
— Да, но кораб, който често рискува да навлезе в плитчини, накрая претърпява крушение — промърмори Корсарят. — Аз рядко отстъпвам шканците на хората си, без да следя зорко поведението им, но днес…
— Какво днес?
— Нептун с грубите си шеги ви е познат, нали, госпожо?
— Едно време съм виждала този бог.
— Така и подразбрах; при преминаване на екватора ли?
— И на други места.
— На други места ли! — повтори събеседникът й с тон на разочарование. — Вярно, този мощен властелин може да се срещне във всички морета, а стотици кораби, и големи, и малки, изгарят под слънцето в спокойните води около екватора. Излишно беше да ви задавам този въпрос!
— Вие благоволихте да кажете нещо, което не чух добре. Корсарят трепна, защото и този път бе измънкал последните думи,
вместо да ги изрече високо. Хвърляйки изпитателен поглед около себе си, сякаш за да се увери дали някой нахален подслушвач не е успял да узнае тайните му мисли, които рядко се решаваше да разкрие пред съратниците си, той се овладя и продължи разговора невъзмутимо, като че изобщо не е бил прекъсван.
— Забравих, че вашият пол е колкото прекрасен, толкова и боязлив — добави Корсарят с такава блага и ласкава усмивка, че гувернантката неволно погледна с тревога своята повереница, — иначе щях по-отрано да ви уверя, че нищо не ви застрашава.
— Дори и сега уверението ви е добре дошло за нас.
— А вашата млада и нежна приятелка — продължи той, накланяйки се към Гъртруд, макар че думите му бяха както преди отправени към гувернантката — ни най-малко няма да разстрои съня си от преживяното.
— Невинните рядко спят неспокойно.
— В тази истина има една свята и необяснима тайна: нищо не нарушава съня на невинните! Защо не направи бог така, че и грешниците да намират някакво убежище срещу угризенията на съвестта! Но ние живеем в такъв свят и в такова време, че човек не може да вярва дори на себе си.
После млъкна и загледа около себе си с такава измъчена усмивка, че уплашената гувернантка неволно дръпна възпитаницата по-близо до себе си, сякаш беше готова да я защити от коварните помисли на някакъв маниак. Посетителят й обаче изпадна в толкова дълго и дълбоко мълчание, че тя почувствува нуждата да прекрати това неудобно положение, като заговори сама.
— Мислите ли, че и мистър Уайлдър като вас е склонен към милосърдие? — запита тя. — В такъв случай търпимостта му е похвална, защото ми се струва, че бунтовниците изляха яда си главно върху него.
— И все пак видяхте, че не е без приятели. Убедихте ли се в предаността на хората, които застанаха така смело на негова страна?
— Да, и се учудих, че е могъл толкова бързо да спечели напълно на своя страна тези двама вироглавци.
— Двайсет и четири години познанство не са малко.