— Толкова отдавнашно ли е приятелството им?
— Чух, че споменаха тази цифра. Възможно е някаква необикновена дружба да свързва този младеж с тези недодялани негови другари! Сигурно това не е първата услуга, която му правят.
Мисис Уилис изглеждаше огорчена. Макар и готова да повярва, че Уайлдър е таен агент на Корсаря, все пак тя се бе надявала, че връзката му с пиратите може да намери някакво по-благоприятно за него обяснение. Въпреки че носеше част от общата вина на тия, които споделяха безпътната участ на този разбойнически кораб, той явно имаше такова благородно сърце, че не би допуснал тя и нейната млада и невинна повереница да станат жертви на изстъпленията на неговите съратници. Многократните му тайнствени предупреждения вече не се нуждаеха от обяснение. Всъщност всичко, което беше тъмно и необяснимо както в предишните неясни проблясъци в душата й, така и в необикновеното държане на обитателите на кораба, ставаше все по-разбираемо. Сега тя си спомняше в цялата външност и в лицето на Корсаря фигурата и чертите на човека, който бе говорил на бристолския търговски кораб от такелажа на роботърговския кораб — фигура, която непонятно бе преследвала въображението й по време на престоя й на неговия кораб като образ, изникнал от някакво смътно и далечно време. После изведнъж разбра колко трудно е било на Уайлдър да разкрие една тайна, от която не само зависеше животът му, но и заради която можеше да загуби уважението им — не по-малко сурово наказание за човек, чиято душа не бе толкова загрубяла и порочна. С една дума, голяма част от това, което читателят лесно можа да разбере, сега ставаше ясно и на гувернантката, макар че все още много неща и хвърляха в съмнения, които тя не беше в състояние нито да си изясни, нито да прогони напълно от мислите си. По всички тези въпроси тя имаше достатъчно време да разсъждава, защото гостът, или домакинът й — както и да се наречеше, — съвсем не изглеждаше склонен да прекъсне размишленията й.
— Чудно — най-после подзе отново мисис Уилис, — че толкова недодялани хора са способни на такава привързаност, както ония, у които образованието е съчетано с изтънчени обноски.
— Чудно е, както казвате — отвърна събеседникът й, сякаш току-що събуден от сън. — Аз бих дал хиляда от най-лъскавите гвинеи, изсечени в монетния двор на Джордж И, за да науча нещо за живота на този младеж.
— Значи той ви е непознат? — попита Гъртруд с бързината на мисълта.
Корсарят обърна към нея разсеян поглед, в който обаче след малко започна да се прокрадва такова чувство и изражение, че краката на гувернантката се разтрепераха от нервното вълнение, обхванало цялото й тяло.
— Кой може да твърди, че познава човешкото сърце — отговори той, като отново наклони глава към нея, сякаш признаваше, че тя заслужава напълно неговото уважение. — За нас всички са ни непознати, докато не се научим да разчитаме мислите им.
— Малцина имат дарбата да вникват в тайните на човешката душа — забеляза хладно гувернантката. — Често е нужно да изучим и опознаем издълбоко света, преди да можем да съдим за подбудите на тия, които са около нас.
— И все пак светът е приятен за ония, които умеят да го направят весел — възкликна Корсарят в един от присъщите му внезапни изблици, с които сменяше настроението си. — Всичко е лесно за човек, който е достатъчно смел, за да задоволява прищевките си. Знаете ли, че истинската тайна на философа не е да живее вечно, а да живее докогато може? Който умре на петдесет години, след като се е наситил на удоволствия, е живял повече от оня, който цял век влачи нозе, носи бремето на светските капризи и се бои да повиши глас, да не би случайно съседът да прецени думите му като порочни.
— И все пак има хора, за които най-голямото удоволствие е да вървят по пътя на добродетелта.
— От устата на жена това звучи чудесно — отвърна той с такъв вид, в който проницателната гувернантка съзря отсянка от неусмиримата разюзданост на пирата. В този момент тя с радост би пропъдила посетителя си; но някакъв блясък в очите му и веселостта, която си придаваше с някак неестествено усилие, я предупредиха, че § опасно да обижда човек, който не признава никакъв друг закон освен собствената си воля. Затова с благ тон и учтиво държане, при което все пак запазваше достойнството си като жена, тя ловко промени темата на разговора, като посочи няколко музикални инструмента, съставляващи част от разнородната мебелировка на каютата, и рече:
— Човек, чиято душа може да бъде смекчена от хармонията, а чувствата му така очевидно откликват на сладостни звуци, не би осъдил удоволствията на невинните. Тази флейта и оная китара вероятно са ваши.