Мисис Уилис не отговори. Езикът на момчето беше безспорно много по-разбираем за нея, отколкото за другарката й, която слушаше внимателно, но нищо не подозираше, защото точно когато гувернантката даде знак на младежа да си върви, Гъртруд изрази желание да утоли живия си интерес към живота и характера на Корсаря. Знакът обаче бе повторен властно и момчето бавно и неохотно се оттегли.
Тогава гувернантката и възпитаницата й се прибраха в своята каюта и след като посветиха няколко минути на ония вечерни обреди и молитви, които и двете при никакви обстоятелства не пропущаха да изпълнят, заспаха с чиста съвест и с надежда, че всевишният ги закриля. При все че камбанката на кораба редовно биеше часа през време на нощните вахти, в мрака не се чуваше почти никакъв друг звук, който да наруши покоя, възцарил се над океана и над всички плаващи в неговото лоно.
XXIV глава
…а такова небивало спасение,
каквото се падна нам, се случва
на малцина сред милиони.
През тези минути на измамен покой „Делфин“ можеше да бъде оприличен на спящ хищник. Но както Природата ограничава времето за отдих на тварите от животинския свят, така и на бездействието на пиратите като че ли не бе писано да трае дълго. С утринното слънце над водата задуха бриз, носещ дъха на сушата, който раздвижи отново сънливия кораб. През целия този ден той, разперил широко платна по мачтите си, държа курс на юг. Вахта след вахта се сменяше, подир деня настъпи нощ, а посоката му оставаше все същата. Но изведнъж от морето започнаха да изплуват един след друг сини острови. Пленничките на Корсаря — защото за такива бяха принудени да се смятат сега жените — мълчаливо следяха всяко зелено хълмче, покрай което корабът се плъзгаше, всеки гол песъчлив риф и всеки планински склон, докато най-сетне, според пресмятанията на гувернантката, не заплаваха сред островите на Уест Индия.
През цялото това време гостенките не зададоха нито един въпрос, с който да подхвърлят на Корсаря и най-слаб намек, че прозират истината: че той не ги води към обещаното пристанище на континента. Гъртруд плака от мъка за баща си, ала сълзите й се ронеха скришом или капеха върху гърдите на нейната гувернантка. Тя избягваше Уайлдър, инстинктивно чувствувайки, че той вече не е такъв, за какъвто го смяташе, но се стараеше да се държи към всички на кораба еднакво безпристрастно и спокойно.
В това поведение, по-благоразумно от всякакви безполезни молби, тя намираше здрава подкрепа у гувернантката си, която, познавайки хората, отдавна бе разбрала, че добродетелността прави впечатление, ако умее да пази самообладание. От друга страна, и командирът на кораба, и помощникът му търсеха контакт с обитателките на каютата само дотолкова, доколкото го изискваше обикновената вежливост.
Първият, сякаш разкаял се вече, че е проявил така открито променчивия си нрав, постепенно се затвори в себе си и нито търсеше, нито допускаше общуване е когото и да било; а вторият, изглежда, добре забелязваше сдържаността на гувернантката и променилия се, макар и все още съчувствен поглед на нейната възпитаница. Уайлдър не се нуждаеше от много обяснения, за да разбере причините за тази промяна. Ала вместо да търси начин да се оправдае, той по-скоро се държеше хладно като тях. А не беше нужно почти нищо друго, за да убеди бившите му приятели в естеството на намеренията му; но дори мисис Уилис бе принудена да признае на повереницата си, че той се държи като човек, у когото покварата още не е стигнала дотам, че да заглуши съвестта, която е винаги най-сигурното доказателство за невинност.
Няма да забавяме повествованието, като описваме естествените съжаления, обзели Гъртруд, когато в съзнанието й се натрапи това печално убеждение, нито ще се спираме на съкровените желания, на които тя не смяташе за срамно да се отдава: човек, безспорно притежаващ толкова много мъжествени и благородни качества, да разбере грешката на живота си и да тръгне отново по път, за който дори според хладния и здрав разум на гувернантката й природата така богато го бе надарила. Може би добрите чувства, пробудени в душата й от събитията през последните две седмици, не се задоволяваха да се проявяват само в мечти и към молитвите й се примесваха желания, по-лични и дори по-горещи от обикновено; но това е було, което нямаме право да повдигаме, защото сърцето на такова чисто и непорочно създание е най-доброто хранилище на съкровените му чувства.