Няколко дни корабът се бори с непреставащите ветрове в тези области. Вместо да се стреми обаче като някакъв претоварен търговски кораб да се добере до определено пристанище, Корсарят внезапно промени курса му, провирайки се между многото проливи, разделящи островите, с лекотата на птица, устремила се към гнездото си. Забелязваха десетки различни кораби, но избягваха всички; благоразумието учеше пиратите на предпазливост в море, толкова претъпкано с военни кораби. След като се стрелна през един от проливите, които делят веригата на Антилските острови, корабът се озова благополучно в по-откритото море, което ги отделя от северното крайбрежие на Южна Америка. Щом преминаха и от всички страни се разпростря обширен и ясен хоризонт, изражението на всеки член от екипажа видимо се промени. Лицето на самия Корсар загуби угрижения вид, който бе обгръщал целия този човек в наметало на сдържаност; тази сдържаност изчезна и той стана отново безгрижният, своенравен чудак, какъвто го описахме. Даже моряците, на които нямаше нужда да се напомня, че трябва да бъдат бдителни, когато се движат в по-тесните проливи, гъмжащи от кръстосвачи, като че дишаха по-свободно, и смях, и безгрижно веселие се чуваха отново на място, където толкова дълго и тягостно бе надвиснала сянката на недоверието.
От друга страна, в курса, следван от кораба, гувернантката съзираше нова причина за тревога. Докато островите се виждаха, тя се бе надявала, че човекът, който ги държеше в плен, само чака сгоден случай да ги постави благополучно под закрилата на законите на някое от колониалните правителства. Собствените й наблюдения показваха, че в разюздаността на двете главни личности на кораба е примесена толкова много доброта й дори благородство, че такива надежди не можеха да бъдат само празни мечти. Дори в разказите за страшните деяния на пирати въпреки невероятните, фантастични преувеличения винаги се включваха многобройни примери на рицарско великодушие. С една дума, пиратът беше човек, който, макар и да се обявяваше за враг на всички, умееше да прави разлика между слабите и силните и често намираше толкова удовлетворение в поправянето на неправдите спрямо първите, колкото и в унижаването на вторите.
Но всички приятни очаквания в това отношение бяха забравени, когато последният остров от групата потъна в морето зад тях и корабът се озова сам в пустия океан. Сякаш готов да свали маската си, Корсарят заповяда да се намалят платната и без да обръща внимание на благоприятния вятър, обърна кораба в обратна посока. „Делфин“ легна на дрейф сред океана и тъй като нямаше какво да поглъща непосредствено вниманието на екипажа му, офицерите и моряците се отдадоха на развлечения или на безделие, всеки според прищевките и наклонностите си.
— Надявах се, че ще намерите за добре да ни свалите на някой от островите на негово величество — каза мисис Уилис, заговаряйки за пръв път, откакто се бяха събудили подозренията й за възможността да напуснат кораба, и обръщайки се към мнимия капитан Хайдегер точно когато бе изпълнена заповедта му за лягане на дрейф. — Боя се, че ще ви е неприятно да бъдете лишен толкова време от каютата си.
— По-достойни обитателки тя не би могла да има — отговори той малко уклончиво, но на наблюдателната, разтревожена гувернантка се стори, че погледът му е по-уверен, а поведението му не така сдържано, както предишния път, когато бе зачекнала същия въпрос. — Ако обичаят не изискваше корабът да носи флага на някоя страна, моят винаги щеше да развява знамето на прекрасния пол.
— Но при това положение…
— При това положение аз вдигам емблеми, съответствуващи на моята служба.
— За петнайсет дни, откакто ви досаждам с присъствието си, нито веднъж не съм имала щастието да видя вдигнати тия флагове.
— Така ли! — възкликна Корсарят, хвърляйки й поглед, с който сякаш искащи да проникне в нейните мисли. — Тогава на шестнайсетия ден ще сложим край на тази неопределеност. Хей, кой е там на кърмата?
— За добро или за зло, Ричард Фид — отвърна въпросният индивид, вдигайки глава от един сандък, в който беше пъхната, докато собственикът й търсеше някакъв загубен инструмент, но като разбра кой го вика, добави малко забързано: — Винаги съм на разположение на ваша милост.
— Аха! Това е приятелят на нашия приятел — обясни Корсарят на мисис Уилис с многозначителен намек, който тя веднага разбра. — Той ще ми бъде преводач. Ела тук, момко, искам да разменя някоя и друга дума с теб.
— Дори и за хиляда думи съм на вашите услуги, сър — отвърна Ричард, приближавайки се, — защото, макар и да не умея да говоря добре, в главата ми винаги може да се намери нещо, което да послужи при нужда.