— Надявам се, че ти е удобна койката на моя кораб?
— Не мога да отрека, ваша милост, трудно би се намерил по-удобен кораб.
— А курсът? Надявам се, че като моряк и курсът ти допада?
— Вижте какво, сър, тръгнах от къщи кажи-речи без образование, затуй рядко си позволявам да твърдя, че умея да чета заповедите на капитана.
— Но все пак си имате свои предпочитания — каза мисис Уилис, твърдо решила да разпростре разпита дори по-нашироко, отколкото възнамеряваше събеседникът й.
— Мога да кажа, че природата не ме е лишила от чувство, уважаема госпожо — отговори Фид, стараейки се да изрази възхищението си от нейния пол с несръчен поклон пред гувернантката като негова представителка, — макар че съм теглил и патил не по-малко от други. Мислех, че с Кейт Уифъл сме свързани здраво като с котвено въже, ала после се намеси законът със своите наредби и корабни правилници, преряза с един замах щастието ми, разби изведнъж всичките надежди на бедното момиче, а мен остави на сухо.
— И се оказа, че е имала друг съпруг! — вметна сухо Корсарят.
— Дори четирима, ваша светлост. Момичето обичаше да бъде в компания и му беше тежко на сърцето да вижда пуста къща; ала тъй като рядко се случваше по едно и също време в пристанището да се намира повече от един от нас, нямаше смисъл да се вдига толкова шум за такава дреболия. Но за всичко е виновна завистта, сър, завистта и алчността на земните акули Ако всяка жена в енорията можеше да има толкова мъже, колкото Кейт, нямаше да се губи ценното време на съдии и съдебни заседатели да разследват как момиче като нея поддържа спокоен дом.
— И след това злополучно разочарование ти се пазиш от каквито и да било брачни връзки?
— Да, да, оттогава, ваша милост — потвърди Фид, хвърляйки на командира си един от ония особени погледи, в които своеобразното лукавство се бори с една по-пряма и неподправена честност, — оттогава, както правилно казвате, сър, макар и да се говори, че съм сключил малка сделка с друга жена; но като разследваха работата, ви№ ха, че щом корабните правилници не важат за бедната Кейт, е, нищичко не могат да ми сторят, тъй че очистиха името ми като гостна на кралица и ме пуснаха по ветровете.
— И всичко това стана след запознанството ти с мистър Уайлдър?
— Преди, ваша милост, преди. Тогава бях още младок, като се вземе предвид, че през май ще се навършат двайсет и четири години, откакто съм привързан за кърмата на мастър Хари. Но тъй като от този ден нататък си имах нещо като семейство, е, нали разбирате, не беше нужно вече да се пъхам в чужда койка.
— Вие казахте — намеси се мисис Уилис, — че са минали двайсет и четири години, откакто сте се запознали с мистър Уайлдър?
— Да сме се запознали ли! Господи! Милейди, какво ти разбираше той тогава от запознанства, макар че, бог да го благослови, много пъти се е случвало момчето да си спомни за запознаването ни.
— Трябва да има нещо необикновено в среща между двама души с такива забележителни качества? — забеляза Корсарят.
— Тъкмо затуй и беше толкова необикновена, ваша милост, макар че, като става дума за качествата, при все че мастър Хари често преувеличава тази част от сметката, за мен те пукната пара не струват.
— Трябва да призная, че в такъв случай, когато двама души, и двамата способни на трезва преценка, са на различни мнения, съм затруднен да кажа кой има право. С помощта на фактите навярно ще съумея да направя по-правилна преценка.
— Ваша милост забравя Гвинея, който мисли досущ като мен по този въпрос и не смята, че имаме някакви особени заслуги в този случай. Но, както казвате, сър, само като чете корабния дневник човек може да разбере с каква скорост се движи един кораб; тъй че ако тази дама и ваша милост искате да узнаете истината по този въпрос, е, само ми кажете и ще ви разправя всичко на разбираем език.
— Това предложение е разумно — отвърна Корсарят, давайки знак на спътницата си да го последва до оная част от юта, където имаше по-малка вероятност да ги следят любопитни очи. — А сега ни разкажи ясно всичко и можеш да бъдеш сигурен, че ще решим окончателно въпроса от всичките му страни.
Фид не проявяваше ни най-малка неохота да се впусне в исканите подробности. Той се прокашля, пъхна в устата си нов къс тютюн за дъвчене и по различни други начини се приготви да пристъпи към разказа си. А мисис Уилис вече до такава степен бе превъзмогнала нежеланието си да прониква скришом в чуждите тайни, че се поддаде на непреодолимото любопитство и седна на креслото, на което събеседникът й я покани с движение на ръка.