— Аз мисля той точно хиляда, сър.
— А може да е спретнато корабче от триста тона и ако е натоварено със злато, тъкмо е за нас.
— Той изглежда точно триста.
— И струва ми се, че е бриг.
— Аз също мисля, че бриг, маса.
— Ала в последна сметка непознатият може да се окаже шхуна с много високи и леки платна.
— Шхуна често има бомбрамсел — отговори чернокожият, решил да се съгласява с всичко, казано от събеседника му.
— А кой знае дали е изобщо кораб! Хей, вие там, при носа! Добре е по такъв важен въпрос да има повече мнения. Хей, вие при носа! Пратете на юта моряка на име Фид. Вашите другари, мистър Уайлдър, са толкова умни и предани, че не бива да се изненадвате, ако проявя не-подобаващо желание да чуя тяхното мнение.
Уайлдър стисна устни, а и останалите от групата изглеждаха много учудени: но те твърде отдавна бяха свикнали с прищевките на командира си, а Уайлдър сметна за благоразумно да мълчи в този момент, когато капитанът беше най-възбуден. Ала Фид скоро се яви и тогава командирът реши да продължи разпита.
— Значи се съмняваш дали това изобщо е платно? — подзе отново той.
— Може пък това мираж — отговори упоритият чернокож.
— Чувате ли, мастър Фид, какво казва вашият приятел, негърът. Той смята, че оня предмет, който така бързо се издига над хоризонта от подветрената страна, не е платно.
Тъй като Фид не виждаше основателна причина да крие учудването си от такова необикновено мнение, то се прояви с всички украшения, с които този човек обикновено изразяваше чувствата си. След като хвърли бегъл поглед по посока на платното, за да се увери, че няма измама, той обърна дълбоко възмутен поглед към Сципион, за да оправдае връзката си с него за сметка на известно презрение към невежеството на своя другар.
— За какво, по дяволите, го смяташ, Гвинея? За църква ли?
— Аз мисля той църква — отговори покорно чернокожият.
— Господ да е на помощ на тоя тъмнокож глупак. Ваша милост знае, че в Африка добросъвестността е дяволски пренебрегната, тъй че няма да осъдите негъра твърде строго за някаква малка грешка по отношение на религията. Но този човек е опитен моряк и би трябвало да различава брамсел от ветропоказател на църковна камбанария. Я слушай, Сцип, ако държиш на честта на приятелите си и не си толкова самолюбие, кажи поне на негова…
— Няма смисъл — прекъсна го Корсарят, — вземи сам далекогледа и си кажи мнението за платното, което се вижда.
Фид потътри крак, направи нисък поклон в знак на благодарност за комплимента, а после, като сложи моряшката си мушамена шапчица на палубата на юта, много спокойно и, както смяташе, твърде умело се приготви да извърши желания оглед. Той се взира много по-продължително и следователно, както може да се предположи, много по-внимателно от чернокожия си другар. Но вместо да изкаже прибързано някакво мнение, когато очите му се умориха, той смъкна далекогледа, наведе глава и застана в позата на човек, чийто мозък е получил материал за дълбок размисъл. Докато размишляваше, той премяташе старателно с език тютюна за дъвчене и сложи едната си ръка на хълбока, сякаш да напрегне всичките си способности в подкрепа на някакво необикновено умствено усилие.
— Чакам мнението ти — напомни му внимателно следящият го командир, когато прецени, че е дал достатъчно време да узрее някакво мнение дори у човек като Ричард Фид.
— Ще благоволи ли ваша милост да ми каже само кой ден от месеца сме днес, а също и кой ден от седмицата, ако това не ви затруднява твърде много?
И двата му въпроса получиха отговор.
— През първия ден след излизането ни от пристанището вятърът беше югоизточен, а после през нощта промени посоката си и задуха силно от северозапад и се задържа така около една седмица. След това цял един ден имаше пълно затишие, отникъде не подухваше ветрец; сетне пък попаднахме на пасатите, които оттогава са надвиснали над нас така неотлъчно, както корабен свещеник над купа пунш.
Тук морякът прекъсна монолога си, за да раздвижи пак тютюна, тъй като му беше невъзможно едновременно да дъвче и да говори.
— А какво мислиш за непознатия? — попита Корсарят малко нетърпеливо.
— Това положително не е църква, ваша милост — заяви Фид много решително.
— Развява ли сигнални флагове?
— Може и да сигнализира с флаговете си, но е нужен по-учен от Ричард Фид, за да разбере какво иска да каже. Доколкото виждам, той има три нови гротбомбрамсела, но никакви сигнални флагове.