— По чие нареждане си посмял да развържеш платното? — попита Корсарят.
— По нареждане на крал Вятър, ваша милост. И най-добрият моряк трябва да отстъпи, когато шквалът вземе надмощие.
— Приберете платното! Качете се горе и го приберете! — закрещя разяреният командир. — Свийте го и пратете долу тоя тип, дето е дръзнал да се подчини на друга власт, а не на моята на тоя кораб, ако ще и да е властта на един ураган.
Десетина чевръсти моряци се покатериха да помогнат на Фид. След минута непокорното платно бе завързано и самият Ричард се заспуща към юта. През това кратко време челото на Корсаря беше мрачно и сърдито като повърхността на стихията, сред която живееше, когато я затъмни буря. Уайлдър, който никога досега не бе виждал новия си командир толкова ядосан, се разтрепери за съдбата на стария си другар и като го видя, че иде, се приближи, за да се намеси в негова защита, ако обстоятелствата наложеха такава намеса.
— Какво значи това? — обърна се все още строгият и разгневен капитан към провинилия се. — Доскоро толкова те хвалех, а изведнъж се осмеляваш да разпънеш платно в момент, когато е необходимо корабът да бъде с голи мачти. Защо постъпи така?
— Както е известно на ваша милост, понякога вятърът изтръгва къшея от ръцете и на най-добрия моряк, а какво остава за едно нищо и никакво платно? — отговори спокойно виновникът. — Ако съм заплел въжето около реята, готов съм да понеса наказанието за тази грешка.
— Така и ще бъде: скъпо ще платиш за тази простъпка. Закарайте го на прага и го запознайте с камшика.
— Ние сме стари познати с него, ваша милост, и преди сме се срещали, и то за неща, заради които не смея да погледна човека в очите, а тук, колкото и пердах да изям, няма от какво да се срамувам.
— Ще ми позволите ли да се застъпя за провинения? — побърза да се намеси разпалено Уайлдър. — Той често бърка, но по-рядко би грешил, ако имаше толкова познания, колкото и доброжелателство.
— Не говорете така, мастър Хари — възрази морякът, като му смигна многозначително. — Платното е опънато много хубаво и е вече късно да го прибираме; струва ми се, че този факт ще бъде записан на гърба на Ричард Фид така, както се отбелязва в корабния дневник всяко друго произшествие.
— Моля да му простите. Позволявам си да обещая от негово име, че това ще бъде последната му простъпка…
— Е, нека му турим пепел — отвърна Корсарят, мъчейки се да потисне гнева си. — Няма да нарушавам разбирателството помежду ни в такъв момент, мистър Уайлдър, като ви откажа една толкова дребна услуга; но не е нужно да ви обяснявам какви пакости може да ни причини подобна небрежност. Дайте ми пак далекогледа; искам да видя дали непознатият е забелязал развяващото се платно.
Фид хвърли крадешком тържествуващ поглед към Уайлдър, но последният го отпрати с бързо движение на ръка и се обърна, за да се присъедини към наблюденията на командира си.
XXVI глава
Честно слово, той бледни! Ей, болен ли си или ядосан?
Непознатият кораб бързо се приближаваше и започна да се различава все по-добре и по-добре дори с просто око. Бялото петънце, което бяха видели първоначално на хоризонта, подобно на чайка, носеща се по гребена на някоя вълна, през последния половин час постепенно се бе увеличило, докато най-после над водата се извиси висока пирамида от платна. Когато Уайлдър отправи отново взор към този растящ предмет, Корсарят пъхна един далекоглед в ръката му с изражение, което другият разбра. „Виждате ли, небрежността на вашия подчинен ни издаде!“ — искаше да каже той. Все пак в погледа му се четеше по-скоро съжаление, отколкото укор, и нито една дума не бе изречена в подкрепа на това, което изразяваха очите. Напротив, командирът като че се стараеше да запази непокътнато отдавнашното им приятелско споразумение; защото, когато младият моряк се опита непохватно да обясни вероятните причини за грешката на Фид, той го спря със спокоен жест, който достатъчно красноречиво говореше, че простъпката е опростена.
— Както виждате, нашият съсед има зорко око — забеляза капитанът. — Променил е курса и смело е застанал така, че да пресече пътя ни. Е, нека дойде по-наблизо; скоро ще видим батареята му и тогава ще можем да решим как да се държим с него.
— Позволите ли на непознатия да се приближи до нас, трудно ще ни бъде да избегнем преследване, ако искате да му се изплъзнем.