— Само бързоходен кораб може да накара „Делфин“ да не пести платната си.
— Не знам, сър. Корабът пред нас е бърз по посока на вятъра, а и срещу вятъра навярно не е по-бавен. Рядко съм виждал плавателен съд, който така бързо да изскача иззад хоризонта, откакто го забелязахме за пръв път.
Младежът говореше с такава разпаленост, че отклони вниманието на събеседника си от наблюдавания обект и го накара да погледне лицето на говорещия.
— Мистър Уайлдър — изрече той бързо и решително, — този кораб ви е познат!
— Не мога да отрека това. Ако се не лъжа, той ще бъде пряко силите на „Делфин“ и няма смисъл да се опитваме да го нападаме, защото не можем да очакваме особена полза от такъв кораб.
— А какъв е тонажът му?
— Вие го чухте от чернокожия.
— Значи вашите другари също го познават?
— Трудно би се излъгал моряк, чийто пост е на марса, като види кройката и подредбата на платната, сред които е прекарал месеци, дори години.
— Ха! Сега разбирам какво значи „нови гротбомбрамсели“! Мистър Уайлдър, отдавна ли сте напуснали този кораб?
— Преди да дойда на вашия.
Корсарят мълча няколко минути. Неговият събеседник не посмя да прекъсне размишленията му, макар че от време на време поглеждаше крадешком към него, което показваше, че очаква с известна тревога последиците от своето откровено признание.
— А колко оръдия има? — най-после запита рязко командирът му.
— Четири повече от „Делфин“.
— А гюллетата?
— Те са още по-тежки. Във всички отношения този кораб превишава вашия.
— И сигурно е собственост на краля?
— Да.
— Ала ще си смени собственика. Кълна се в небето, че ще бъде мой! Уайлдър поклати глава и отвърна само с недоверчива усмивка.
— Значи се съмнявате. Елате тук и погледнете палубата. Може Ди тоя, когото сте напуснали толкова отскоро, да събере такива юнаци?
Екипажът на „Делфин“ бе подбран измежду всички различни народности на християнския свят от човек, който отлично разбираше характера на моряците. Всички морски държави в Европа имаха свои представители в тази шайка от размирни и буйни души. Дори потомъкът на първоначалните господари на Америка бе принуден да се откаже от навиците и възгледите на своите прародители, за да стане скитник сред оная стихия, която миеше бреговете на родината му от векове, без да събужда в сърцата на простодушните му предци желание да проникнат в нейните тайни. Бурният авантюристичен живот по суша и по море ги бе подготвил за сегашния им престъпен занаят и командувани от интелект, който бе съумял да придобие и запази деспотичната си власт над техните наклонности, те представляваха наистина крайно опасен и (като се има предвид числеността им) непобедим екипаж. Командирът им се усмихваше със задоволство, следейки явното внимание, с което събеседникът му наблюдаваше безразличието или злорадството, с което всеки от моряците очакваше предстоящата схватка. Дори най-зелените измежду тях, простите моряци, които вършеха черната работа на шкафута и кърмата, бяха не по-малко уверени в победата от ония, чиято храброст можеше да се обясни с честта на мундира и постоянните победи.
— Нима според вас тези хора не струват нищо? — запита Корсарят, застанал до самия си помощник, след като му даде време да обгърне с поглед цялата страшна шайка. — Вижте! Ето един датчанин, солиден и несъкрушим като оръдието, на което скоро ще го поставя. Дори да го нарежете на парчета, пак ще стои непоклатим като кула, докато и последният камък на основите й не бъде подронен. А ето тук съседите му — швед и руснак, достойни другари в управляването на това оръдие, което — мога да гарантирам — няма да млъкне, докато има поне един жив от тях, който да допре фитила или да почисти с четка оръдието след стрелбата. Оня широкоплещест, едър моряк пък е от свободните градове. Той предпочита нашата свобода пред свободата в родния си град и ще видите, че по-скоро ще изчезнат старите привилегии на Ханзата, отколкото този човек да напусне поста, който съм му възложил да брани. А тук виждате двойка англичани; макар че са от острова, който обичам толкова малко, рядко биха се намерили по-верни съратници в нужда. Хранете ги, бийте ги — при всички случаи мога да гарантирам за тяхната непоколебимост и храброст. Виждате ли оня вежлив на вид костелив нехранимайко, който въпреки злодействата си прилича на светец. Този човек ловял херинга до момента, когато вкусил говеждо; тогава стомахът му се разбунтувал срещу омръзналата му храна и се амбицирал да забогатее. Той е шотландец от едно от езерата на Севера.