Поведението и тонът на Корсаря внезапно се промениха. Саркастичната несериозност, която си бе позволявал допреди малко, се замени с държане, по-подходящо за упражняването на притежаваната от него власт. Той се отдръпна настрана и предостави на подчинения си да издаде командите, необходими за изпълнението на нарежданията му. Найтингейл даде обичайния сигнал и изрева с прегракналия си глас:
— Хей, всички да вдигат платната!
Досега моряците от „Делфин“ бяха следили платното, издигащо се така бързо над водата, всеки според характера си. Едни ликуваха, предвкусвайки плячка; други, по-добре познаващи нрава на командира си, се съмняваха дали той ще се реши да влезе в бой с непознатия; а неколцина, по-разсъдливи, при приближаването на чуждия кораб клатеха глави, сякаш смятаха, че вече е на разстояние, което крие твърде много рискове. Но тъй като не бяха запознати с ония тайни източници на сведения, които командирът им така често използваше, и то до такава степен, че понякога изглеждаха свръхестествени, всички се примиряваха да чакат търпеливо решението му. Ала когато чуха гореспоменатия вик, те откликнаха с всеобщо весело усърдие, което показваше, че напълно одобряват това решение. От устата на Уайлдър излизаше бързо команда след команда, тъй като поради положението си фактически той беше командирът сега.
И помощник-капитанът, и екипажът явно бяха обзети от едно и също въодушевление и скоро голите мачти на „Делфин“ се облякоха с грамади снежнобяла тъкан. Платно след платно се разтваряше и рея след рея се вдигаше към върха на мачтите. Корабът, тласкан от вятъра, се заклати върху вълните, но поради разположението на рейте все още стоеше наедно място. Когато всичко беше готово, за да поеме по необходимия курс, Уайлдър се качи отново на юта, за да доложи на началника си за извършеното. Той завари Корсаря в момент, когато изучаваше внимателно непознатия кораб; сега над водата се издигаше неговият корпус, по който личеше дълга пунктирана жълта линия; опитните очи на всеки моряк на кораба веднага откриха, че това са амбразурите, където са скрити оръдията — указание за необикновената му сила. Мисис Уилис, придружена от Гъртруд, стоеше недалеч, замислена както винаги, но не допускаше и най-незначителната случка да убегне от зоркото й внимание.
— Готови сме да се приближим до кораба — доложи Уайлдър, — само чакаме да определите курса.
Корсарят трепна и пристъпи към подчинения си. Като го изгледа вторачено право в очите, той каза:
— Сигурен ли сте, че познавате този кораб, мистър Уайлдър?
— Сигурен съм.
— Това е кралски кръстосвач — обади се гувернантката с бързината на мисълта.
— Да, вече казах, че е такъв.
— Мистър Уайлдър — продължи Корсарят, — сега нека проверим скоростта му. Приберете долните платна и разпънете предните.
Младият моряк се поклони покорно и се залови бързо да изпълни нарежданията на командира си. Когато обаче издаваше нужните команди, в гласа на Уайлдър се долавяше вълнение и трепет, в рязък контраст с плътния, спокоен тон, с който говореше Корсарят. Тези необикновени нотки не убягнаха съвсем от слуха на някои от по-старите моряци; като се спряха да чуят думите му, те си размениха многозначителни погледи. Но всички се подчиниха на тези необичайни команди, както бяха свикнали да се подчиняват и на по-властните команди на своя страшен командир. Рейте на предната мачта се завъртяха, вятърът изду платната и грамадата, която толкова време бе стояла неподвижна, запори водата, излизайки тромаво от досегашното си състояние на покой. Корабът бързо набра скорост и сега вниманието на всички бе погълнато изцяло от състезанието между двата съпернически плавателни съда.
В това време непознатият беше на половин левга разстояние, точно от подветрената страна на „Делфин“. Чрез по-точно и по-внимателно наблюдение всички на втория кораб се убедиха какъв е противникът им и каква е неговата сила. Лъчите на силното слънце осветяваха ярко оръдията от едната му страна, а сянката на платната му падаше върху водата от противоположната на „Делфин“ страна. Имаше моменти, когато с помощта на далекогледа можеше да проникне през отворените амбразури във вътрешността на корпуса, да съзре бегло движещите се вътре хора, мяркащи се като привидения. Тук-там по въжетата се виждаха ясно няколко човешки фигури; но навред цареше покой, пълен ред и отлична дисциплина.