В това време всеки офицер бе проверил и докладвал за бойната готовност на подчинените си; едва тогава мъртвешката тишина, която бе царила сред хората му, по силата на нещо като негласно разрешение от страна на началниците им бе нарушена от приглушен, но оживен разговор: предвидливият главатар бе допуснал това отклонение от обичайния правилник на истинските военни кораби, за да узнае настроението на екипажа, от което често зависеше до голяма степен успехът на дръзките му начинания.
XXVII глава
…бях просто полудял, като го слушах,
така натруфен и благоухаещ,
да дрънка с речник на придворна дама…
Настъпил бе момент на силна, напрегната възбуда. Всеки, натоварен с някаква роля в командуването на кораба, бе проверил състоянието на своите подчинени с грижливост, която нараства винаги, когато наближава време човек да докаже, че оправдава възложената му отговорност. Замлъкнал бе гласът на строгия командир, който питаше за състоянието на ония въжета и вериги, които според него бяха важни за безопасността на кораба; всеки началник на батарея се бе уверил неколкократно, че оръдията му са готови за най-резултатно действие; от тъмния таен склад бяха вече измъкнати достатъчно допълнителни боеприпаси; дори тихият разговор престана и вниманието бе насочено изцяло към разиграващата се сцена. Бързият и вечно подвижен поглед на Корсаря не долавяше нищо, което да разклати вярата му в храбростта на неговите хора. Те бяха мрачни, каквито са винаги най-смелите и най-решителните в час на изпитание; но в мрачността им не се забелязваха никакви признаци на безпокойство. В държането им се долавяше по-скоро оная твърда, съсредоточена решителност, която подтиква човешкия дух към подвизи, превишаващи обикновената храброст при военни начинания. Зоркият и проницателен предводител забеляза само три изключения от това задоволително състояние на духа на екипажа; в лицето на помощника си и на двамата му необикновени другари.
Личеше, че държането на Уайлдър не е съвсем такова, каквото подобава на чина му в момент на сериозно изпитание. Острото, внимателно око на Корсаря следеше непрекъснато поведението му, без да може да стигне до някакво заключение за неговата причина. По бузите на младежа се разливаше свежа руменина и стъпката му беше твърда както в час на пълна безопасност; но неспокойният му, блуждаещ поглед и изражението на съмнение и нерешителност върху лицето му, което би трябвало да отразява тъкмо противоположни чувства, смущаваха неговия командир. Сякаш с надежда да си обясни загадъчното държане на другарите на Уайлдър, той насочи вниманието си към Фид и негъра. И двамата бяха сложени на пост при най-близкото до него оръдие, като първият изпълняваше длъжността командир на оръдието.
Дори шпанхоутите на самия кораб не стояха така здраво по местата си, както Фид, когато от време на време хвърляше поглед към масивната желязна цев, поставена под негово командуване; той не можеше да бъде упрекнат в липса на оная всеизвестна бащинска загриженост, с която се отличава отношението на моряка към поверените му вещи. И все пак суровите черти на лицето му изразяваха силно и необяснимо недоумение;погледът му се местеше ту към лицето на Уайлдър, ту към техния противник и не беше трудно да се прочете в него, че се учудваше как е възможно двамата да бъдат врагове. Обаче нито се изказваше, нито се оплакваше от това обстоятелство, което очевидно го озадачаваше; напротив, изглеждаше напълно готов да продължава да се води от оная всеизвестна моряшка максима, която учи покорния морски труженик „да изпълнява заповедите и да не възразява на командира си“. Всяка частица от атлетическата фигура на негъра беше неподвижна с изключение на очите. Тези големи, смолисточерни очи, подобно на по-самоуверените зрителни органи на другаря му, непрекъснато подскачаха от Уайлдър към непознатия кораб и с всеки нов поглед като че се изпълваха с все по-силно изумление.