В погледа на помощника му като че проблесна учудване, но той не отговори нищо. А и нямаше много време за обмисляне и спорове. „Делфин“ се плъзгаше стремително по пенестата си пътека и с всяка измината минута все повече и повече се разпръсваше мъглата в далечината, която обвиваше по-малките предмети на борда на непознатия. И колкото повече носът на пиратския кораб, порейки водата, скъсяваше разстоянието помежду им, оръдията, скрипците въжетата, болтовете, хората и дори лицата им се открояваха все по-бързо едно след друго. След няколко минути непознатият кораб, свил повечето от по-леките си платна, се обърна срещу вятъра, а после, когато задните му платна, нагласени съответно, поеха вятъра с външната си повърхност, грамадният му корпус се закова на място.
Екипажът На „Делфин“, подражавайки на лекомислената доверчивост на измамения кралски кръстосвач, също прибра всички горни платна. Вършейки работата си, всеки се доверяваше напълно на благоразумието и смелостта на необикновения човек, комуто бе хрумнало да приближи кораба им така опасно до един силен враг, защото всички знаеха, че благодарение на тези негови качества се бяха спасявали дори при много по-сложни обстоятелства от сегашните. С такъв дръзко-самоуверен вид страшният пиратски кораб летеше към своя неподозиращ съсед, докато най-после, когато се озова на няколкостотин фута от наветрения му борд, с грациозен завой също застана срещу вятъра и спря. Но Уайлдър, който следеше всички действия на своя началник с мълчаливо изумление, веднага забеляза, че носът на „Делфин“ е обърнат в обратна посока в сравнение с другия кораб и че движението му е спряно от противодействуващото разположение на рейте — обстоятелство, осигуряващо това предимство, че корабът можеше да бъде управляван по-бързо, в случай че изведнъж стане необходимо да си послужи незабавно с оръдията.
„Делфин“ все още дрейфуваше бавно под въздействието на доскорошния си бърз ход, когато над морето прозвуча хрипкаво и почти неразбираемо обичайната подкана да каже името си и какъв кораб е. Корсарят допря рупора до устните си и като погледна многозначително своя помощник, отговори с названието на един кораб в служба на краля, за който знаеше, че има същия тонаж и мощност, както неговият.
— Добре, добре — отвърна нечий глас от другия кораб, — това разбрах от вашите сигнали.
Тогава и „Делфин“ зададе същите въпроси и след като в отговор му бе съобщено името на кралския кръстосвач, командирът на последния отправи покана да бъде посетен, тъй като е по-старши по чин.
Досега всичко бе вървяло, както е общоприето между моряци от една и съща флота. Но положението бързо се развиваше така, че скоро щеше да дойде момент, когато на повечето моряци нямаше да им е лесно да продължават измамата. Ала зоркото око на Уайлдър не забелязваше нито следа от колебание или неувереност в държането на своя началник. От кръстосвача се чуваше биене на барабан — сигнал за „отбой“. Корсарят с пълно хладнокръвие заповяда да се даде и на неговите хора същият сигнал, като че само за пет минути се е възцарило пълно доверие и приятелство между два кораба, които скоро можеха да се вкопчат в смъртоносна схватка, ако единият узнаеше какъв е в действителност другият. Докато продължаваше тази опасна игра и поканата още звучеше в ушите на Уайлдър, Корсарят махна с ръка на помощника си да дойде при него.
— Чухте, че ме канят да посетя по-старши по чин служител на негово величество — каза той, усмихвайки се иронично. — Ще ви бъде ли приятно да ме придружавате?
Изненадата, с която Уайлдър посрещна това смело предложение, беше толкова естествена, че не можеше да се вземе за преструвка.
— Трябва да сте луд, за да поемете такъв риск! — възкликна той, когато се съвзе.
— Ако се страхувате за себе си, мога да тръгна и сам.
— Да се страхувам ли! — повтори младежът и по лицето му се разля ярка руменина, която придаде още по-силен блясък на пламтящите му очи. — Не страхът, капитан Хайдегер, а благоразумието ми подсказва да се крия. Присъствието ми ще издаде тайната на вашия кораб. Вие забравяте, че всички на този кръстосвач ме познават.
— Наистина, забравих тази част от нашия план. Тогава останете, а аз ще отида да използвам лековерието на капитана на негово величество.
Без да дочака отговор, Корсарят заслиза надолу, давайки знак на другаря си да го последва. Достатъчни му бяха няколко минути, за да вчеше прекрасната си руса коса, която придаваше такъв младежки вид и живост на лицето му. Чудноватият неофициален шинел, който носеше обикновено, бе сменен с мундир, съответствуващ на мнимия му чин и служба и скроен така грижливо, според размерите на наистина изящната му фигура, че да му стои добре и дори елегантно; а и цялата му останала премяна бе моментално пригодена към ролята, която бе решил да играе. Едва завърши това преобразяване (а то стана с бързина и сръчност, която показваше голям опит в такава маскировка) и капитанът заяви, че е готов да пристъпи към изпълнението на замисления план.