— Жени като нас могат да се чувствуват в безопасност само под бащинската закрила на закона — заяви мисис Уилис. — Ако рече бог…
— Стига! — прекъсна я Корсарят. — Вие ще заминете с вашия приятел. Когато всички ме напуснат, ще опустее не само корабът ми, но и сърцето ми.
— Викате ли ме? — попита тих глас до него с такъв жален и смирен тон, че не можеше да не привлече вниманието му.
— Родрик — отговори Корсарят бързо, — долу има работа за теб. Остави ни, добри Родрик. Остави ме за малко.
После, сякаш искаше да прекрати тази сцена колкото е възможно по-скоро, отново даде сигнал с гонга. Заповяда Фид и чернокожият да се прехвърлят в лодката, в която бе пратен и оскъдният багаж на гостенките. Щом тези кратки разпореждания бяха изпълнени, с подчертана учтивост Корсарят подаде ръка на гувернантката, заведе я до парапета, провирайки се между смаяните си хора, и се погрижи да бъде настанена благополучно в лодката заедно с повереницата си и с Уайлдър. Двамата моряци уловиха греблата, Корсарят махна мълчаливо с ръка за сбогом, след което изчезна от очите на тези, чието сегашно освобождаване им се струваше така фантастично и нереално, както и повечето останали събития през последните няколко седмици.
В ушите на Уайлдър обаче още звучеше заплахата от намеса на екипажа на „Делфин“. Той даде нетърпеливо знак на помощниците си да размахват по-енергично греблата и предпазливо насочи лодката така, че по-бързо да излезе от обсега на пиратските оръдия.
Когато минаваха под кърмата на „Делфин“, над водите екна хрипкав вик и чуха гласа на Корсаря, който говореше на командира на „Стрела“.
— Изпращам ви част от вашите гости — каза той — и между тях са единствените божествени създания, които имам на кораба си.
Пътуването трая кратко; едва освободените успяха да подредят мислите си, и дойде време да се качат на борда на кралския кръстосвач.
— Бог да ни е на помощ! — възкликна Бигнъл, като видя през илюминатора, че посетителите му са жени. — Бог да е на помощ и на двама ни, пасторе! Този вятърничав младок ни праща две фусти; и мръсникът му с мръсник ги нарича божествени създания! Лесно може да се сети човек отде е задигнал тия създания; но бъдете спокоен, отче, сред пет клафтера вода можем с чиста съвест да забравим, че имате свещенически сан.
Шеговитият смях на стария командир на „Стрела“ показа, че той е почти склонен да прости наглед дръзкото остроумие на арогантния си подчинен, а това беше един вид гаранция, че този весел миг няма да бъде помрачен от неуместни скрупули. Ала когато на палубата се появи Гъртруд, още поруменяла от преживените доскоро вълнения и сияеща от красота, дължаща се до голяма степен на нейната невинност, ветеранът потърка очи от смайване, което не би било по-голямо, ако наистина в нозете му бе паднало от небесата едно от ония създания, за които Корсарят бе споменал.
— Безсърдечен мошеник! — извика честният моряк. — Да опорочи такова младо и красиво момиче! Ха! Да пукна, ако това не е моят помощник! Какво значи това, мистър Арк? Нима се е върнало пак времето на чудесата?
Възклицанието, изтръгнало се сякаш от сърцето на гувернантката, на което откликна като ехо един тих и печален звук от устните на свещеника, прекъсна по-нататъшните му излияния на възмущение и учудване.
— Капитан Бигнъл — забеляза пасторът, сочейки олюляващата се жена, която се бе облегнала на Уайлдър, за да не падне, — честна дума, вие се заблуждавате по отношение на тази дама. Повече от двайсет години минаха, откакто се срещнахме за последен път, но мога да гарантирам лично за нейната чистота и непорочност.
— Заведете ме в каютата — прошепна мисис Уилис. — Гъртруд, мила моя, къде сме? Заведете ме на някое уединено място.
Молбата й бе изпълнена и новодошлите побързаха да се махнат от очите на любопитните, насъбрали се на палубата. Тук развълнуваната гувернантка се овладя донякъде и тогава блуждаещият й поглед се спря отново върху кроткото лице на капелана.
— Това е закъсняла и сърцераздирателна среща — каза тя, притискайки към устните си протегнатата му ръка. — Гъртруд, в лицето на този джентълмен виждаш пастора, венчал ме за човека, който беше някога гордостта и щастието на живота ми.
— Не скърбете за неговата кончина — прошепна преподобният свещеник, навеждайки се над стола й с бащинска загриженост. — Той ви бе отнет преждевременно, но умря така, както биха желали всички, които го обичаха.