Уайлдър въздъхна дълбоко като човек, който се събужда от приятен сън и неохотно се оставя да го изведат от място, където си е въобразявал, че може да остане завинаги, без да му омръзне.
XXIX глава
Кажи му да ме довърши първо и тогава да ми продава костите.
Командирът на „Стрела“ и смутеният му помощник бяха стигнали до шканците, без да си говорят. Най-напред помощникът потърси с очи съседния кораб; ала погледът му имаше онова колебливо и неопределено изражение, което ясно показва, че все още не е дошъл напълно на себе си. Но корабът на Корсаря се виждаше с цялата осезаема и красива стройност на великолепната си конструкция. Вместо да стои на едно място, както в момента, когато го бе напуснал, рейте на фокмачтата му бяха обърнати и щом вятърът изду платната, величественият му корпус започна да се движи грациозно, макар и бавно по водата. В тази негова маневра обаче нямаше ни най-малка следа от намерение да се изплъзне. Напротив, всички горни платна бяха свити и в момента няколко моряци се занимаваха усърдно да спущат на палубата ония по-малки рей, които бяха абсолютно необходими за опъване на платната, нужни за улесняване на бягството му. Уайлдър се отвърна от тази гледка, обзет от сковаващ страх, защото добре знаеше, че такива приготовления се вършат от опитни моряци, решени да водят ожесточен бой.
— Ето на, вашият сейнтджеймски моряк се е размърдал там, вдигнал е трите си марсела и прибрал бизана, сякаш вече е забравил, че ще обядва с мен и че в списъка на командирите неговото име стои в единия край, а моето — в другия — изръмжа недоволно Бигнъл. — Но смятам, че все пак ще дойде, когато апетитът му подскаже, че е време за обед. При това би могъл да вдигне знамето си в присъствието на по-висшестоящ от него, без да унижи благородното си име. Ей богу, Хари Арк, я гледай колко умело насочва рейте си! Сигурно към кораба му е придаден като бавачка някой славен синковец, фигуриращ като първи помощник, и през целия обед ще се хвали: „Да видите как моят кораб върши еди-какво си“ или „Аз никога не търпя това“. Ха, не е ли така, сър? Помощникът му е изпечен моряк, нали?
— Малцина разбират от нашия занаят по-добре от капитана на този кораб — отговори Уайлдър.
— Не ще и дума! Вие сте разговаряли по тия въпроси с него, мистър Арк, и той е усвоил някои от похватите на „Стрела“. На мен пипето ми сече, та не остава скрита тайна.
— Уверявам ви, капитан Бигнъл, рисковано е да разчитаме на невежеството на този необикновен човек.
— Да, да, започвам да разбирам характера му. Този млад хитрец е шегаджия и се забавлява с моряк, както той би се изразил, от старата школа. Прав ли съм, сър? Той не за пръв път вижда солена вода!
— Почти е неразделен от морето, защото повече от тридесет години от живота си е прекарал по вода.
— Тук, Хари Арк, добре те е подхлъзнал. Лично той ми каза, че едва утре навършва двайсет и три години.
— Честна дума, излъгал ви е, сър.
— Не зная, мистър Арк, аз не се хващам тъй лесно на лъжа. За шестдесет и четири години натежава не само коремът, но и мозъкът! Възможно е да съм подценил умението на тоя младок, ала що се отнася до възрастта му, не може да има грешка. Но накъде се е понесъл тоя тип, дявол да го вземе? Лигавник ли трябва да му връзва неговата благородна майчица, за да обядва на военен кораб?
— Вижте! Той наистина се отдалечава от нас! — извика Уайлдър толкова бързо и с такава радост, че би събудил подозрението на човек, по-наблюдателен от неговия командир.
— Ако мога да различа кърмата от носа на кораб, вие сте прав — отвърна събеседникът му малко остро. — Слушайте, мистър Арк, искам да дам на тоя самохвалко урок как да уважава по-висшестоящите от него и така ще го разиграя, че да му се отвори апетит. Кълна се в бога, ще направя това, пък после нека в следващите си донесения до метрополията опише тази работа. Завъртете задните рей, сър, завъртете ги! Щом този млад благородник иска да се забавлява с надбягване между платноходи, нека не се засяга, че и други имат същото желание.