— Тоя приятел има скромността да ни посрещне с гол флагщок — забеляза Бигнъл, сочейки на спътника си това обстоятелство като предвестник на успех. — Ще се приближим до него на благоразумно разстояние, а после вие ще се качите на лодката.
В съгласие с това решение „Стрела“ се обърна на друг галс и вдигна няколко платна, за да увеличи скоростта си. Когато между двата кораба остана разстояние половин оръдеен изстрел, Уайлдър предложи на началника си да спрат, за да не създават впечатление, че имат враждебни намерения. Незабавно спуснаха лодката в морето, хората слязоха в нея, закачиха на носа й бяло парламентьорско знаме и доложиха, че всичко е готово и парламентьорът може да се качи.
— Осведомете го за нашите сили, мистър Арк, защото като разумен човек ще разбере какво предимство ни осигурява това — заключи капитанът, след като завърши подробните си, повторени неколкократно напътствия. — Смятам, че можете да му обещаете да забравим миналото, ако приеме всичките ми условия; кажете все пак, че няма да пожаля никакви усилия, за да издействувам пълно помилване, поне за самия него. Е, бог да те благослови, момчето ми! Внимавай да не се изпуснеш да разправиш колко си изпатихме от боя миналия март; както знаеш, пролетната буря беше виновна за всичко. Довиждане и ти желая успех!
Едва изрече това, и лодката се отблъсна от борда на кораба, а след няколко минути Уайлдър беше вече толкова далеч, че не можа да чуе по-нататъшните наставления.
Докато лодката се носеше към все още далечния кораб, нашият авантюрист имаше достатъчно време да размишлява върху необикновеното положение, в което се намираше сега. Веднъж или дваж го обзе леко безпокойство и съмнение в разумността на стъпката, която предприемаше, но споменът за възвишените чувства на човека, комуто се доверяваше, не позволяваше тези опасения да вземат връх. Въпреки деликатността на положението си, когато се приближи до кораба на Корсаря, у него се разпали силно оня типичен професионален интерес, който е почти винаги буден в душата на всеки истински моряк. Идеалната симетричност на рангоута, изящните движения и форми на цялата тази грамада, носеща се като морска птица по дългите, спокойни вълни, вдигани от пасатите, и грациозният наклон на високите мачти, които се поклащаха на фона на синьото небе, оплетени от сложната мрежа на въжетата — нищо от това не убягна от погледа на човека, който не само знаеше да цени реда на един кораб, но и да се възхищава от красотата му.
Подобно на усета, придобиван от художника, като съзерцава дълго и внимателно най-прекрасните паметници на древността, и морякът придобива възвишен и изтънчен вкус, когато наблюдава кораб, будещ възхищение у всички. Така той се научава да открива недостатъци, незабележими за неопитно око, и да изпитва по-голяма наслада, когато гледа кораб в морето, тъй като тогава участвуват еднакво и разумът, и сетивата. Именно в това мощно (и за човека на сушата непонятно) обаяние се крие тайнствената връзка, която споява моряка толкова здраво с кораба му и често го кара да цени качествата му така, както би тачил добродетелите на свой приятел, и да е влюбен в красотата на кораба си така, както е влюбен в своята любима. Другите хора си имат различни неодушевени предмети за възхищение; ала никое от чувствата им не прониква толкова дълбоко в душата им, както привързаността, която морякът започва да изпитва след време към своя кораб. Той е негов дом, негово светилище и често обект на гордост и преклонение. В зависимост от това дали с бързината си или при бягство сред плитчини й урагани корабът оправдава или мами големите надежди на моряка, той си спечелва добра или лоша слава, която често се дължи по-скоро на умението или непохватността на тия, които го управляват, отколкото на някакви особености на конструкцията. Но в очите на моряка единствено корабът носи лаврите на победата или позора на поражението и гибелта; и когато се случи някакво неблагополучие, то се смята просто като някакво необикновено събитие, неприсъщо на самия кораб, сякаш тази постройка притежава способността да се управлява сама и да върши каквото й скимне.