— Корсарят смъкна всичките си горни платна! — извика младежът. — Изглежда, че не вярва на времето.
— Но ние няма да последваме примера му ще се разкае, че ги е смъкнал, когато го подложим под огъня на нашите батареи. Кълна се в Джордж, нашия крал, хубав и пъргав му е корабът! Наредете да вдигнат грота; вдигайте го, иначе и до вечерта няма да можем да настигнем тоя разбойник.
Заповедта бе изпълнена. „Стрела“, почувствувала мощния тласък, увеличи скоростта си като живо същество, подтиквано силно от страх или от страст. За това време тя се бе озовала от наветрената страна на противника си, който не бе проявил ни най-малко желание да й попречи да заеме такава изгодна позиция. Напротив, оставяйки другите платна, „Делфин“ продължаваше да смъква горните, с което се мъчеше колкото е възможно повече да намали тежестта върху прекалено високите си мачти и да осигури устойчивостта на корпуса. И все пак по мнението на Бигнъл разстоянието помежду им беше твърде голямо, за да могат да завържат бой, а лекотата, с която противникът му се движеше напред, заплашваше да отложи прекалено много решителния момент или да принуди капитана на „Стрела“ да вдигне толкова платна, че да го затрудняват, когато ги обвие димът и закипи боят.
— Щом според вас е честолюбив човек, сър, ще засегнем гордостта му — каза старият моряк. — Дайте оръдеен изстрел от наветрената страна и му покажете пак знамето на неговия господар.
Грохотът на оръдието и вдигането на още три английски знамена, които се развяха бързо едно след друго от различни места на „Стрела“, като че ли не направиха ни най-малко впечатление на техния привидно безчувствен съсед. „Делфин“ продължаваше неотклонно пътя си, като от време на време се обръщаше срещу вятъра, а после се отклоняваше отново от курса си към подветрената страна, както делфинът, подскачайки лениво по соления си път, свърва настрана, за да вдъхне бриза.
— Той остава безучастен към всички законни и общоприети начини за воюване — каза Уайлдър, когато видя безразличието, с което бе посрещнато тяхното предизвикателство. — Да опитаме с гюлле.
От борда, обърнат към все така отдалечаващия се „Делфин“, гръмна оръдие. Видяха как железният посланик заподскача по морската повърхност, плъзгайки се леко от вълна на вълна, докато най-сетне изхвърли върху палубата на неприятеля малък облак пръски, профучавайки покрай корпуса му, без да го засегне. Последва втори и трети изстрел, ала и този път Корсарят не даде никакъв знак, дори не му обърна внимание.
— Но какво става? — извика ядосаният Бигнъл. — Да не би да е омагьосал кораба си, та всичките ни гюллета прехвръкват над него като издухани от вятъра дъждовни капки! Мастър Фид, не можете ли да направите нещо за честта на добрите хора и за славата на нашето знаме? Хайде да чуем вашата стара любимка; едно време, когато заговореше, тя вършеше отлична работа.
— Слушам, сър — отвърна отзивчивият Ричард, който вследствие на внезапните обрати в съдбата му бе възвърнал властта си над многообичното си и скъпо оръдие. — Аз кръстих оръдието си на името на мисис Уифъл, ваша милост, защото и то като нея не млъква, когато му се развърже езикът. А сега дръпнете се настрана, момчета, и позволете на бъбривата Кейт да вметне някоя и друга дума в разговора.
Ричард, който, говорейки, спокойно се бе прицелил, бавно допря фитила със собствената си ръка и с невъзмутим вид прати по посока на доскорошните си другари, както гордо се изрази, „стрела право в целта“. Както обикновено, последваха няколко мига на напрегнато очакване, след което разхвърчалите се из въздуха отломки показаха, че гюллето е разкъсало бордовите мрежи на „Делфин“.
Това подействува върху кораба на Корсаря почти като магия. Дългата ивица кремаво платно, просната изкусно от носа до кърмата така, че да закрива оръдията, изчезна внезапно, като че птица сви криле, и на нейно място остана широк кървавочервен пояс, от който стърчаха оръдията на кораба. Същевременно над кърмата се вдигна знаме с подобен зловещ цвят и като попърха за миг заплашително и свирепо, бе закрепено на върха на гафела.
— Сега разбирам какъв негодник е той! — извика развълнуваният Бигнъл. — Я вижте! Свали лъжливата си маска и показва истинския си кървав лик, от който е взел името си. При оръдията, момчета! Пиратът вече не си поплюва.
Още не се бе доизказал, когато широка ивица ярък пламък лумна от червената лента, стъкмена така, че да действува върху суеверния страх на простите моряци, а след това гръмнаха едновременно една дузина широко цевни оръдия. Поразителният преход от нехайство и безразличие към смели и решителни военни действия силно раздруса и най-храброто сърце на борда на кралския кръстосвач. През краткия миг на напрегнато изчакване всички стояха като заковани, с притаен дъх и втрещен поглед; сетне из въздуха засвистя страшно желязна градушка. Последвалият грохот, който се смеси с човешки стенания, с трясък на разцепени дъски и със съскане на хвърчащи във въздуха отломки, въжета, блокове и военно снаряжение, свидетелствуваше за съкрушителната точност на залпа. Но изненадата и суматохата траяха само миг. Англичаните се съвзеха мъжествено и бързо от уплахата, в която несъмнено бяха изпаднали, и с крясъци изпратиха своя отговор на смъртоносния удар.