— Елате де, негодници такива! — крещеше разяреният Бигнъл. — Елате да свършите сами тази работа!
Грациозният кораб, сякаш раздразнен от подигравките на врага си, направи остър бейдевинд и като профуча пред вълнореза на „Стрела“, откри огън, оръдие след оръдие, с хладнокръвна и смъртоносна точност, право в беззащитната част на своя противник. Последва сблъсък, сякаш две тела връхлетяха едно върху друго, и на кървавата сцена се появиха петдесет злобни лица, въоръжени със смъртоносни оръжия за ръкопашен бой. Изненадата от това толкова близко и съкрушително нападение за миг парализира силите на нападнатите; но веднага щом Бигнъл и помощникът му съзряха тъмните фигури, които изскачаха от дима на собствените им палуби, с гласове, незагубили все още своята властност, всеки от тях свика около себе си групичка съратници и с тяхна помощ се устреми към противоположните стълби на кораба, за да възпре нахълталите. Първото стълкновение беше свирепо и смъртоносно, след което и двете страни отстъпиха малко, за да изчакат подкрепа и да си поемат дъх.
— Елате де, кръвожадни крадци такива! — крещеше безстрашният ветеран, застанал пред своя отряд, внушителен с побелелите си коси, развяващи се около голата му глава. — Добре знаете, че бог е на страната на правдата!
Мрачните пирати пред него се стъписаха и се отдръпнаха встрани; в този миг от борда на „Делфин“ лумна огромен пламък и през една празна амбразура на противника му към средата на кораба полетяха сто смъртоносни снаряда. Бигнъл размахваше сабя бясно и ожесточено над главата си, а гръмкият му глас продължаваше да се чува, докато най-после секна…
— Елате, негодници, елате! — викаше той. — Хари Арк! О, боже!…
Ура!
Той падна сразен и издъхна, без да подозира, че със смъртта си заслужи оня чин, заради който цял живот се бе излагал на несгоди и опасности.
Досега Уайлдър беше успявал да задържи своята част от палубата, макар и притискан от цяла тайфа, не по-малко ожесточена и смела от неговата; но в този решителен момент от боя сред бъркотията се чу глас, който изпълни с трепет цялото му тяло и като че вся страх дори в душите на неговите хора.
— Дръпнете се оттам, дръпнете се! — произнесе той с ясен, силен и властен тон. — Дайте ми път и ме последвайте; само моята ръка ще смъкне това прехвалено знаме!
— Защитете честта си, момчета! — изкомандува в отговор Уайлдър. Крясъци, ругатни, проклятия и стенания съставляваха страшен акомпанимент на жестокия бой, който обаче беше твърде яростен, за да продължи дълго. Уайлдър с болка виждаше, че съратниците му около него редееха под напора на по-многобройните си противници. Той няколко пъти им подвикна да му помогнат, като с личния си пример ги подтикваше към смелост.
Приятел след приятел падаха в нозете му, докато най-сетне Уайлдър бе изтласкан до самия край на палубата. Тук отново успя да събере около себе си една групичка, която можа да устои на няколко атаки.
— Ха! — извика глас, който му бе добре познат. — Смърт на всички предатели! Намушкайте този шпионин като куче! Пробийте си път между тях, юнаци мои! Алебарда за героя, който прониже сърцето му.
— По-полека, дръвници такива! — отвърна непоколебимият Ричард. — Щом искате да бъдете намушкани, с чин бял и един негър са тук на вашите услуги.
— Ето още двама от тази банда! — продължи Генералът, прицелвайки се така, че да нанесе смъртоносен удар на Фид.
Една черна полугола фигура застана помежду им, за да посрещне удара на стоварващата се сабя, която улучи дръжката на една полупика и я разсече като тръстика. Без да се уплаши ни най-малко от беззащитното състояние, в което се намираше, Сципион си проби път, изправи се пред Уайлдър и гол до кръста и с празни ръце продължи да размахва мощните си юмруци, без да обръща внимание на раните, ударите и оскърбленията, които се сипеха върху безпомощното му атлетическо тяло.
— Налагай надясно и наляво, Гвинея — крещеше Фид, — аз ще ти дойда на помощ, само първо да озаптя тоя пиян морски пехотинец.
Въпреки сръчността и умението си злополучният Генерал не успя в този момент да отбие един удар на Фид, който сломи напълно съпротивата му и разцепи шапката и черепа му чак до челюстта.
— Спрете, убийци! — извика Уайлдър, виждайки как върху беззащитното тяло на все още несломимия Сципион продължават да се сипят безброй удари. — Удряйте тук, но пощадете невъоръжения човек!
Погледът на нашия авантюрист се замъгли, когато видя, че негърът се строполи на палубата, повличайки със себе си двама от своите нападатели; ала в същия миг един глас, дрезгав от вълнението, предизвиквано от тази гледка, произнесе до самото му ухо: