— Не забравяйте светия си дълг… времето тече. — След това се отдръпна бавно настрана едновременно с гувернантката, която вече бе закрила лицето си с воал, за да не гледа отвратителната сцена. В този момент Уайлдър заговори.
— Благодаря ви от все сърце за услугата, която желаехте да ми направите-рече той. — Ако искате да се разделим с мир, дайте ми още едно тържествено уверение, преди да умра.
— Какво?
— Обещайте, че тези, които дойдоха с мен на вашия кораб, ще го напуснат живи и здрави, и то колкото е възможно по-скоро.
— Обещай, Уолтър — обади се тържествен, глух глас измежду тълпата.
— Обещавам.
— Нищо повече не искам. А сега, преподобни божи служителю, изпълни светия си дълг, приближи се до другарите ми. Тяхното невежество може да улесни работата ти. Ако си отида от този светъл и прекрасен свят, без мисълта и признателността ми да е отправена към тоя, който — скромно се надявам — ме е предопределил за още по-велики неща, значи аз съм обречен, защото съзнателно върша грях. Но тези хора може би ще намерят утешение в молитвите ти.
Сред зловеща тишина капеланът се приближи до верните другари на Уайлдър. Почти през цялото време, докато се разиграваше гореописана та сцена, поради сравнителната маловажност на тези хора никой не им обръщаше внимание, ала междувременно, без никой да забележи, положението им съществено се бе променило. Фид седеше на палубата с разкопчана яка и въже около врата; той поддържаше главата на почти безпомощния чернокож, която с необикновена нежност и грижовност бе сложил в скута си.
— Поне този човек ще се изплъзне от злобата на враговете си-каза свещеникът, поемайки грубата ръка на негъра. — Наближава краят на оскърбленията и униженията му; скоро той ще бъде недосегаем от човешката неправда. Приятелю, под какво име е известен твоят другар?
— Не е важно как ще наречеш един умиращ-отвърна Ричард, поклащайки тъжно глава. — Той е родом от бреговете на Гвинея и обикновено фигурираше в корабните регистри под името Сципион Африкански, но ако го назовете Сцип, веднага ще ви разбере.
— Кръстен ли е? Християнин ли е?
— Дявол да го вземе, ако той не е християнин, не зная кой може да се смята за такъв! — отвърна Ричард с може би малко неуместна рязкост. — Човек, който служи на родината си, остава верен на другаря си и не се бои от нищо, според мен, що се отнася до религията, е светец. Хей, Гвинея, юнако мой, подай на капелана лапата си, ако се смяташ за християнин. Преди един час пръстите на този негър бяха по-яки и от испанска лебедка, а виждате ли сега на какъв хал е докаран този великан!
— Последният му час наистина е ударил. Да се помоля ли за блаженството на отлитащата му душа?
— Не зная, не зная! — отговори Фид със задавен глас, като се прокашля така гръмко и мощно, както в най-светлите си и най-щастливи дни. — Щом на един нещастник остава толкова малко време да се изкаже, добре е да му дадете възможност да си излее душата. Може пък да иска да съобщи нещо много важно на близките си в Африка; в такъв случай ще му трябва подходящ куриер. Ха, какво има, момче? Вижте, той вече се мъчи да измъкне нещо от главата си.
— Мистър Фид… вземи огърлица — едва промълви чернокожият.
— Да, да — отвърна Ричард, като пак се прокашля и погледна свирепо надясно и наляво, търсейки върху кого да излее яда си. — Да, да, Гвинея, бъди спокоен за това, юнако мой, а и за всичко останало. Гробът ти ще бъде дълбоко в морето и ще те погребем по християнски, момче, ако този пастор тук си разбира от работата. Всяка твоя заръка до близките ти ще запишем в корабния дневник и ще намерим начин да им я предадем. Много лоши дни си преживял навремето си, Гвинея, и доста бури са вилнели над главата ти, а са могли да те отминат, ако кожата ти беше малко по-светла. Затова може би и аз самият често ти се подигравах, момчето ми, когато се възгордявах с цвета на кожата си; да ми прости бог за всичко, а се надявам, че и ти ще ми простиш!
Негърът направи безполезно усилие да се привдигне, но успя само да улови приятеля си за ръката и да изрече:
— Мистър Фид моли прошка от чер човек! Господ горе прости всичко теб, мистър Ричард; не мисли повеч за туй.
— Това ще бъде според мен дяволски великодушно от негова страна — отвърна Ричард, чиито груби чувства бяха непривично разбудени от мъката и угризенията на съвестта. — Аз още не съм ти се отплатил както трябва, загдето ме спаси от оня потъващ контрабандистки кораб; а и много други такива малки услуги си ми правил, за които, както виждаш, ти благодаря, докато още има възможност; защото не се знае дали ще влезем отново в регистрите на един и същ кораб.