— Малцина въздишат за мен — отговори замислено Уайлдър, който бе започнал да се дразни от този безцеремонен разпит. — Но нека продължим разглеждането на кулата. Какво е било предназначението й според вас?
— Ясно е за какво служи сега, а и не е трудно да се отгатне за какво е била използвана по-рано. В момента тук се приютяват две големи сърца и, ако се не лъжа, две празни глави, необременени с изобилие от мъдрост. По-рано тук е имало хамбари със зърно и сигурно са живели четириноги животинки с такива леки лапички, каквито са нашите глави и сърца. С други думи, това е било мелница.
— Някои смятат, че е било крепост.
— Хм! При нужда би могло да служи и за тази цел — отвърна човекът в зелено, хвърляйки наоколо бърз и странен поглед. — Но сигурно е било мелница, колкото и да бихме желали да има по-благородно предназначение. Ветровитото място, на което е разположена, стълбовете, на които е издигната, за да не могат да влизат вредни животинки, формата й, външният й вид и изобщо целият й облик доказват това. Трак-трак-трак! Обзалагам се, че навремето тук е имало доста шум. Шт! Май и сега има!
Стъпвайки леко до едно от малките отвърстия, които са служили някога за прозорци на кулата, той предпазливо пъхна глава през него и след като се взира половин минута, се отдръпна и направи знак на внимателно следящия го Уайлдър да мълчи. Другарят му се подчини и скоро причината за това предупреждение се изясни напълно.
Отначало недалеч се чу звънлив женски глас, а после, когато говорещите се приближиха повече, гласовете им идеха точно отдолу, от самата сянка на кулата. По някаква мълчалива уговорка Уайлдър и адвокатът си избраха подходящи за целта места и през цялото време, докато новодошлите стояха при развалините, двамата, без сами да бъдат забелязани, изучаваха тези особи и — със съжаление трябва да упрекнем в неприличие две такива важни действуващи лица в нашето повествование — подслушваха с интерес и внимание техния разговор.
IV глава
Повече от това не мога да лудея
Намиращата се долу компания се състоеше от четири особи — все жени. Едната беше дама на преклонна възраст; другата — минала средната възраст; третата беше на самия праг на това, което се нарича „живот“, в смисъл на общуване със света; а четвъртата — негърка, която вероятно скоро щеше да навърти двайсет и пет лета. Разбира се, в това време и в тази страна последната можеше да бъде само скромна, макар и може би радваща се на известно благоразположение слугиня.
— А сега, чедо мое, след като ти дадох всички съвети, от които се нуждае твоето прекрасно сърце при такива обстоятелства — бяха първите думи на престарялата дама, които стигнаха ясно до ушите на подслушвачите, — ще сменя тази дотеглива тема с по-приятна. Предай на баща си, че продължавам да съм привързана към него, и му напомни, че ми обеща да те прати още веднъж при мен, преди да се разделим завинаги.
Тези слова, отправени към по-младата жена, очевидно се приеха със същата нежност и искреност, с които бяха изречени. Тази, за която се отнасяха, вдигна очи, блестящи от сълзи, които тя явно се мъчеше да скрие, и отговори с глас, толкова сладък и мелодичен, че звучеше в ушите да двамата млади подслушвачи като песен на сирена.
— Излишно е да ми напомняш за това обещание, любима лельо, защото е в мой интерес да не го забравям — каза тя. — Надявам се дори на нещо повече, отколкото може би смеете да желаете: ще моля всячески татко да се върне с мен през пролетта.
— Нашата добра Уилис ще ни помогне — отвърна лелята, като се усмихна и се поклони на третата жена учтиво и едновременно тържествено според възприетия тогава етикет в отношенията между висшестоящ и низшестоящ, който рядко пропускаше да спази. — Със своята вярна служба тя си спечели правото на известен авторитет пред генерал Грей-сън.
— Има право на всичко, което могат да дадат обичта и сърцето! — възкликна племенницата с разпаленост и сериозност, която показваше желанието й да смекчи церемониалната учтивост на другата с топлотата на ласкавото си държане. — Татко едва ли би й отказал нещо.
— А уверени ли сте, че мисис Уилис ще действува в наш интерес? — попита лелята, която не позволяваше по-силните чувства на племенницата й да вземат връх над собственото й чувство за благоприличие. — С такава силна съюзница нашият съюз ще бъде непобедим.