В главното долно помещение, тоест каюткомпанията, Корсарят завари своя новоназначен помощник, явно зает да изучава устава на службата, на която току-що бе постъпил. Приближавайки се до ъгъла, където бе седнал той, с откровен, насърчителен и даже доверителен тон капитанът каза:
— Надявам се, мистър Уайлдър, че намирате нашия устав достатъчно строг?
— Строгост не му липсва; добре ще бъде, ако същата строгост се прилага винаги и при изпълнението му — отвърна оня, като стана и отдаде чест на началника си. — Никога не съм срещал такъв строг устав дори в…
— Дори къде, сър? — запита Корсарят, забелязвайки, че събеседникът му се колебае.
— Исках да кажа: дори във флотата на негово величество — отговори Уайлдър, изчервявайки се леко. — Не знам какво е според вас да си служил на кралски кораб — недостатък или предимство.
— Второто. Във всеки случай аз лично поне така мисля, защото съм учил занаята си на кралска служба.
— На кой кораб? — прекъсна го с интерес Уайлдър.
— На много — бе хладният отговор. — Но като става дума за строги правилници, скоро ще се убедите, че тъй като няма на брега съдилища, закрилящи хора с нашата професия, а в морето — братски кръстосвачи, които да бдят за безопасността ни, командирът неизбежно е облечен с голяма власт. Ще видите, че моята власт е доста широка.
— Дори малко неограничена — вметна Уайлдър с почти иронична усмивка.
— Дано да нямате повод да кажете, че си служа произволно с нея — отвърна Корсарят, който не забеляза, или може би се направи, че не забелязва, изражението на лицето на събеседника си. — Но време е вече; вие сте свободен да слезете на брега.
Младият човек му благодари с учтиво навеждане на главата и заяви, че е готов да тръгне. Когато се изкачваха по стълбата към горната каюта, капитанът изрази съжаление, че късният час и необходимостта да се спазва инкогнитото на кораба не му позволяват да изпрати на брега офицер с неговия чин така, както подобава.
— Но скифът, с който дойдохте, е още тук, до борда, и двамата ви яки другари бързо ще ви закарат до оня нос. А, като стана дума за тях, влизат ли те в нашето споразумение?
— С тях не съм се разделял от детинство и едва ли ще пожелаят да ме напуснат и сега.
— Колко необикновена връзка, съединяваща двама така странно устроени хора с човек, който толкова се различава от тях по привички и възпитание! — забеляза Корсарят, като изгледа внимателно събеседника си, но тутакси извърна очи, щом забеляза, че той е разбрал с какъв интерес се очаква отговорът му.
— Вярно — отвърна Уайлдър спокойно, — но всички сме моряци, тъй че разликата не е толкова голяма, колкото изглежда на пръв поглед. Сега аз слизам при тях и ще се възползувам от случая, за да ги уведомя, че в бъдеще ще служат под ваше командуване.
Корсарят го почака да излезе от каютата, а после отиде след него на шканците с такава небрежна походка, като че бе дошъл там само да подиша свежия нощен въздух.
Времето не беше се променило, все още беше мрачно, макар и меко. По палубите на кораба цареше предишната тишина и сред множеството неясни предмети, които изникваха пред погледа, и както добре разбираше Уайлдър, бяха необходими части от снаряжението на кораба, не се виждаше жива душа, с едно-единствено изключение. Това изключение беше същият човек, който пръв бе посрещнал нашия авантюрист и все още се разхождаше по шканците, загърнат както преди в моряшка пелерина. Към този човек именно се обърна сега младежът, осведомявайки го за намерението си да напусне временно кораба. Той прие съобщението му с уважение, с което даде на Уайлдър да разбере, че новият му чин е вече известен, но че все пак всичко зависи от върховната власт на Корсаря.
— Знаете, сър, че никой, каквото и положение да заема, не може да напусне кораба в този час без разрешение от капитана — бе категоричният отговор.
— Така и предполагах, но аз имам разрешение и ви го предавам. Отивам на брега с моята лодка.