— Значи смятате, че корабът във вътрешното пристанище ще отплава с първия попътен вятър? — запита непознатият.
— Не ще и дума. Жена ми е родна братовчедка на съпругата на митничаря и имам сигурни сведения, че документите са готови и го задържа само вятърът. Много от моряците имат при мен сметки на вересия, нали разбирате, приятелю, а в тия тежки времена всеки честен човек трябва да си гледа интереса. Да, ето го там, известен кораб, „Кралска Каролина“. Редовно веднъж на годината пътува между провинциите и Бристол и пътьом натам и обратно се отбива тук да разтовари нещо и да се запаси с дърва и вода, а после се прибира у дома си или в Каролините, в зависимост от случая.
— Моля ви, сър, кажете ми, има ли добро въоръжение? — продължи непознатият, който вече не беше така замислен, защото разговорът явно бе започнал да го заинтригува.
— Да, да, има няколко булдога да лаят в защита на правата му и да поддържат честта на негово величество, бог да го благослови! Джуди! Хей, Джуд! — закрещя кръчмарят с все гърло на една млада негьрка, която събираше подпалки от треските в една корабостроителница. — Тичай при съседа Хоумспън и почукай на прозорците на спалнята му; тоя човек нещо се е успал; чудна работа — удари седем часът, а шивачът не идва да промие гърлото си с горчивка.
Разговорът се прекъсна за малко, докато слугинята изпълни нареждането на господаря си. Почукването предизвика само пронизителен крясък от страна на Дизайър, чийто глас проникваше през тънките дъсчени стени на къщурката като през сито. След минута се отвори прозорец и на свежия утринен въздух се показа раздразненото лице на достопочтената стопанка.
— Какво пък сега! Какво пък сега! — питаше оскърбената, пренебрегната съпруга, която бе помислила, че този хаймана, съпругът й, се прибира късно в домашното огнище и по този начин прекъсва съня й. — Не стига, че избяга за цяла нощ от леглото и трапезата ми, ами и разваляш полагаемата се почивка на цяло семейство, седем благословени дечица, без да се брои майка им? О, Хекторе! Хекторе! Какъв пример даваш на младите и незрелите и какъв урок на лекомислените!
— Я ми донеси тук черния тефтер — каза кръчмарят на жена си, която, чувайки вайканията на Дизайър, също се бе показала на един прозорец. — Тая жена май спомена нещо за заминаване след два дена; ако наистина майсторът има такова намерение, почтените хора би трябвало да прегледат сметките си. Да, честна дума, Кезая, ти си допуснала тоя куц голтак да ни заборчлее със седемнайсет шилинга и шест пенса, и то за такива дреболии като сутрешни почерпки и „нощни шапчици“!
— Напразно се ядосваш, приятелю, та нали той уши ученическо костюмче за момчето и намери…
— Стига, добра жено — прекъсна я благоверният й, като върна тефтера и й направи знак да се прибира, — надявам се, че с време всичко ще се уреди. Колкото по-малко шум вдигаме за прегрешенията на съседа ни, толкова по-малко ще се говори за нашите. Честен и трудолюбив майстор е той, сър — продължи кръчмарят, обръщайки се към непознатия, — само че слънцето никога не наднича през прозорците му, макар че, бог знае, стъклата им не са чак толкова дебели, та да бъде лишеи от тази благодат.
— И все пак смятате ли въз основа на такива дребни факти, които видяхме преди малко, че този човек наистина е избягал?
— Е, подобно нещастие се е случвало и с по-свестни от него! — отвърна кръчмарят, сплитайки пръсти върху закръгления си корем с дълбокомъдрен вид. — Ние, кръчмарите, които виждаме като на длан тайните на всекиго — защото човек е най-предразположен да разкрие сърцето си, когато се отбие при нас, — знаем по нещичко за работите на съседите си. Ако добрият майстор Хоумспън умееше да укротява нежната си половинка така лесно, както умее да постави шев където трябва, такава работа можеше и да не се случи, ала… Няма ли да пиете нещо тази сутрин, сър?
— Една глътка от най-хубавото.
— Та както казах — продължи съдържателят, след като изпълни желанието на клиента си, — ако шивачът умееше да изглади с ютията си опърничавия характер на жена си така, както глади плата, и ако после, след като свърши тази работа, можеше да изяде ютията си като оная птица, дето виси зад тезгяха ми… Може би ще имате време и да обядвате у нас, сър?
— Не мога да кажа още — отвърна непознатият, плащайки за напитката, която едва бе куснал, — зависи много от това, какви сведения ще събера за разните кораби в пристанището.
— Тогава позволете ми съвсем безкористно, както виждате, сър, да ви препоръчам, докато сте в града, да се настаните в този дом. Почти всички моряци идват тук и мога да ви уверя, без да се хваля, че няма човек, от когото бихте могли да научите повече за това, което би ви интересувало, както от собственика на „Ръждивата котва“.