— И все пак не се поколебахте да заявите, че смятате пътуването с този кораб за по-опасно, отколкото с който и да е друг, който би отплавал от това колониално пристанище през следващите месеци.
— Да, заявих — отговори Уайлдър с категоричен тон.
— Ще ни обясните ли поради какви причини сте на такова мнение?
— Ако не се лъжа, аз ги обясних на дамата, с която имах честта да разговарям преди един час.
— Тази личност, сър, не е вече тук, а и няма да пътува с тоя кораб. Младата дама и аз с прислужничките ни ще бъдем единствените пътнички.
— Така и подразбрах — отвърна Уайлдър, без да изпуска от очи изразителното лице на Гъртруд.
— Е, щом всичко е ясно, може ли да ви попитам защо смятате, че ще бъде опасно да пътуваме с „Кралска Каролина“?
Уайлдър трепна и дори благоприлично се изчерви, когато срещна втренчения поглед на мисис Уилис, която чакаше отговора му.
— Нима искате, госпожо, да повторя това, което вече казах по въпроса? — заекна той.
— Не искам, сър, повторно обяснение не е нужно, но съм убедена, че има и други причини да говорите така.
— Крайно трудно е моряк да говори за кораби другояче, освен на професионален език, който сигурно е съвсем непонятен за вашия пол. Никога ли не сте пътували по море, госпожо?
— Напротив, много често.
— Тогава мога да се надявам, че ще ме разберете. Вероятно знаете, госпожо, че безопасността на един кораб зависи до голяма степен от едно много важно обстоятелство: да държи десния си борд колкото е възможно по-високо; моряците му казват „да стои изправен“. Сигурно не е нужно да казвам на умна жена като вас, че ако „Каролина“ се наклони силно настрана, ще бъдат застрашени всички на борда й.
— Това ми е напълно ясно, но на същия риск би бил изложен всеки друг кораб.
— Безсъмнено, ако всеки друг кораб се наклони. Но аз упражнявам занаята си от много години и само веднъж ми се е случвало такова нещастие. Пък и въжетата, с които се поддържа бушпритът…
— … са закрепени толкова добре, както и на всеки друг кораб — чу се глас отзад.
Всички се обърнаха и съзряха недалеч вече известния ни стар моряк, качил се и облегнал се невъзмутимо на някакъв предмет оттатък стената, откъдето виждаше всичко, което ставаше в градината.
— Бях на брега да огледам кораба по молба на госпожа Де Лейси, вдовицата на моя командир и адмирал. Нека другите мислят, каквото си щат, ала съм готов да се закълна, че бушпритът на „Кралска Каролина“ е закрепен не по-зле, отколкото на който и да било друг кораб, развяващ английското знаме! Да, и това още не е всичко, което мога да кажа в негова полза; той има лек и стегнат рангоут, а бордовете му са толкова отвесни, колкото и стените на оная порутена църква. Аз съм стар човек, корабният ми дневник е стигнал до последната страница, тъй че не ме интересува тоя бриг или оная шхуна, но трябва да кажа, че е грешно и непростимо да се злослови за хубав и здрав кораб така, както да се хули християнин.
Старецът говореше разпалено и явно с искрено възмущение; това, разбира се, направи впечатление на дамите и същевременно предизвика, неприятно угризение на съвестта у напълно разбиращия го Уайлдър.
— Както виждате, сър — каза мисис Уилис, след като напразно чака отговор от младия моряк, — между двама еднакво сведущи хора може да има разногласие по някой професионален въпрос. На кого да вярвам?
— Нека вашият превъзходен разум ви подскаже кой от двама ни е прав. Аз повтарям и призовавам небето за свидетел на искреността на думите ми, че не бих се съгласил нито майка ми, нито сестра ми да пътуват с „Каролина“.
— Нищо не разбирам — рече мисис Уилис, обръщайки се към Гъртруд така, че само тя да я чуе. — Разумът ми подсказва, че този млад човек се подиграва с нас; ала той говори толкова сериозно и очевидно толкова искрено, че не мога да се отърся от впечатлението, което ми правят думите му. На кого от двамата, мила моя, си склонна да вярваш повече?
— Вие знаете колко невежа съм по всички тия въпроси, госпожо — отвърна Гъртруд, свеждайки очи към увехналата клонка, чиито листенца късаше, — но този жалък старец ми се струва много самонадеян и злобен.
— Значи смяташ, че по-младият заслужава повече доверие?
— Защо не, щом го смятате за джентълмен?