— Мен ли! Името ми ли? Харис.
— Сега аз съм само един беден човек, мистър Харис, а навремето бях началник на вахта, при все че изглеждам стар и немощен, и съм прекарал много дълги нощи на палубата в размисъл, макар че при това може да не съм се впущал в такива философии, както енорийски свещеник на заплата или адвокат на хонорар. Позволете ми да ви заявя: отчайващо е да си просто жител на колония. Това потиска гордостта и духа на човека, прави го такъв, какъвто господарите му биха искали да бъде. Няма да говоря за плодовете, месото и всякакви други ядива, които идват от страната, за която ние с вас много сме слушали и много знаем, само ще ви посоча ей онова слънце и ще ви попитам:смятате ли, че крал Джордж има властта да го накара да грее над островчето, където живее, така както грее тук, над обширните му владения в Америка?
— Разбира се, не, но все пак знаеш и всеки трябва да признае, че английските произведения далеч превъзхождат…
— Да, да, колонията винаги плава от подветрената страна на метрополията. И всичко туй е заради дърдорковците, приятелю Харис. Дрън-дрън-дрън, от дърдорене човек може да го втресе или да скара цял корабен екипаж. С приказки е способен да превърне череша в праскова или камбала в кит. Ето тук цялото дълго крайбрежие на Америка, всичките й реки, езера и потоци гъмжат от такива богатства, които могат да нахранят всекиго; а дойдат ли при нас слуги на негово величество, вземат да разправят за своите калкани, писии и шарани, като че господ е създал само такива риби, а дяволът на своя глава е направил така, че останалите да му се изплъзнат между пръстите.
Уайлдър се обърна и изгледа учудено стареца, който впрочем продължаваше да яде, сякаш бе изказал чисто и просто едно най-обикновено мнение.
— Ти си по-скоро привързан към родния си край, отколкото верноподаник, приятелю — каза младият моряк малко строго.
— Във всеки случай не съм верноподаник на рибите. Според мен не е обидно да се говори за божиите твари. А що се отнася до правителството, то е въже, което човек сам си изплита, и…
— И какво? — попита Уайлдър, забелязвайки, че събеседникът му се колебае.
— Хм! Знаеш ли, мисля, че човек може сам да развали работата си, ако няма какво друго да прави. Нищо лошо не казах, нали?
— Лошото е там, че трябва да ти напомня за работата, която ни събра. Нима тъй бързо забрави аванса, който ти дадох?
Старият моряк бутна чинията настрана, скръсти ръце и като погледна събеседника си право в очите, спокойно отговори:
— Когато честно и почтено съм се наел да свърша някаква работа, може напълно да се разчита на мен. Нали под същото знаме плаваш и ти, приятелю Харис?
— Нечестно би било, ако не е така. Ще извиняваш, но преди да изложа подробно плановете и желанията си, ще се възползвам от случая да прегледам този долап, за да се уверя, че наистина сме сами.
— Там няма да намериш почти нищо друго освен разни партушини на нежната половинка на честния Джо. Тъй като вратата му не е заключена добре, можеш да го прегледаш сам, защото, както се казва, не вярвай, преди да си видял.
Уайлдър явно и не чакаше такова разрешение; докато старецът говореше, той отвори вратата и се убеди, че в долапа действително няма почти нищо друго освен споменатите от събеседника му предмети. Тогава се обърна отново към него с вид на разочарован човек.
— Сам ли беше, когато влязох? — попита той след кратко размишление.
— Бях само с честния Джоръм и с теб.
— И никой друг?
— Никого другиго не видях — отвърна старецът, но в държането му се долавяше леко смущение. — Ако се съмняваш, нека претърсим стаята. Пипна ли някой подслушвач, лошо му се пише!
— Чакай… отговори ми на един-единствен въпрос: кой ми извика да вляза?
Катранения Боб, който бе скочил на крака, сега на свой ред се позамисли, а след това се разкикоти.
— Аха! Виждам, че мислите ти направиха засечка. Човек с мръвка говеждо в устата не може да говори така, като че езикът му разполага с толкова простор, колкото кораб, намиращ се вече от две денонощия в открито море.
— Значи ти беше?
— Мога да се закълна — отговори Боб и пак седна на мястото си като човек, който е решил целия въпрос в своя полза. — А сега, приятелю Харис, ако си готов да кажеш всичко, което ти е на душата, аз също съм готов да те изслушам.