Уайлдър не изглеждаше напълно доволен от обяснението на събеседника си, но придръпна един стол и се приготви да говори.
— След това, което чу и видя, излишно е да ти повтарям, приятелю, че не желая особено дамата, с която и двамата разговаряхме тази сутрин, и нейната спътничка да отплават с „Кралска Каролина“. Предполагам, че за нашите планове е достатъчно да знаеш това, а причината, поради която предпочитам да останат тук, няма нищо общо с работата, която ще вършиш.
— Не учи стар моряк как да събере разпръснати мисли — извика Боб, кискайки се и смигвайки на събеседника си, комуто тази фамилиарност не се хареса. — Аз съм прекарал петдесет години в морето и няма да го взема за небе.
— Значи искате да кажете, сър, че подбудите ми не са тайна за вас?
— И без далекоглед може да се види, че когато старите хора кажат „вървете“, младите предпочитат да останат на мястото си.
— Тогава ти много грешиш по отношение и на двете млади особи; до вчера аз изобщо не бях виждал тая, която имаш предвид.
— Аха, сега разбирам: собствениците на „Каролина“ не са били Учтиви, колкото се полага, и ти им се отплащаш със същата монета!
I — Такъв начин на отмъщение може да е по твоя вкус — произнесе Уайлдър сериозно, — но на мен не ми се нрави твърде. А и двете страни ми са съвсем непознати.
— Хм! Сигурно си от кораба, който е във външното пристанище, и макар да не мразиш враговете си, все пак обичаш приятелите си. Трябва да измислим начин да убедим дамите да пътуват с роботърговския кораб.
— Пази боже!
— Пази боже ли! Струва ми се, приятелю Харис, че твърде много обтягаш въжетата на съвестта си. Макар и да не мога да се съглася с теб за всичко, което каза относно „Кралска Каролина“, ни най-малко не се съмнявам, че ще бъдем единодушни по отношение на другия кораб. Според мен той е здрав, добре построен кораб, с който дори крал би могъл да пътува удобно.
— Не отричам това, но все пак той не ми харесва.
— Е, радвам се. И тъй като си говорим откровено, мастър Харис, искам да ви кажа някоя и друга дума за този кораб. Аз съм стар морски вълк и не се лъжа лесно в занаята си. Не намирате ли нещо нередно за един честен търговец в начина, по който е закотвил кораба си далеч от форта, пък и има такъв сънлив вид, а и личи, че не е строен да лови стриди или да превозва добитък до островите!
— И аз като теб мисля, че е здрав и добре построен кораб. Но в какви лоши дела го подозираш? Че се занимава с контрабанда ли?
— Хм! Според мен не би било приятно да се върши контрабанда с такъв кораб, макар че в края на краищата контрабандата е весела работа. Доколкото може да се види от такова разстояние, той има добра батарея.
— Вероятно още не е омръзнал на собствениците си и те не искат да попадне в ръцете на французите.
— Е, може да се лъжа, но ако зрението ми не е отслабнало от годините, не всичко е наред на тоя кораб, дори и документите му да са редовни и да е вписал истинското си име в каперското свидетелство. Ти какво мислиш по този въпрос, честни Джо?
Уайлдър се обърна нетърпеливо и видя кръчмаря. Той бе влязъл в стаята така тихо, че младият моряк не бе го забелязал, понеже вниманието му беше погълнато всецяло от събеседника му — интерес, който читателят лесно ще разбере. Учудването, с което Джоръм гледаше говорещия, явно беше напълно искрено, тъй че се наложи въпросът да бъде повторен по-ясно, преди той да съобрази какво да отговори.
— Питам те, честни Джо, мислиш ли, че роботърговският кораб във външното пристанище е действително такъв, за какъвто се представя?
— Ти можеш да шашнеш човека, Боб — отвърна кръчмарят, оглеждайки се крадешком, сякаш да се увери кои са слушателите му. — Задаваш безцеремонно такива стряскащи въпроси и изказваш такива смели мнения, че, право да ти кажа, често ми е трудно да събера мислите си, за да дам свестен отговор.
— Наистина смешно е да види човек собственика на „Ръждивата котва“ объркан — каза старецът; лицето и погледът му изразяваха пълна невъзмутимост. — Питам те на ясен английски: не ти ли се струва, че на оня кораб не му е чиста работата?
— Не му е чиста работата ли! Боже господи, внимавайте какво казвате, мистър Робърт. Дори да бях първи лорд на Адмиралтейството, пак не бих позволил да се говорят в къщата ми лоши неща за който и да било честен и порядъчен кораб! Пазил ме господ да черня името на някой верноподаник на краля!
— Значи, достойни и добросъвестни Джо, не виждаш нищо лошо в кораба във външното пристанище? — повтори мистър Робърт, без да мигне, нито да помръдне крак, ръка или мускул.