— Е, щом настояваш толкова да чуеш мнението ми, пък и си клиент, който плаща така щедро поръчките си, ще ти кажа: ако има нещо нередно или дори незаконно в държането на джентълмените…
— Ти караш така остро срещу вятъра, приятелю Джоръм — прекъсна го хладнокръвно старецът, — че всичко у теб се тресе, та чак зъбите ти тракат. Помисли и отговори откровено: забелязвал ли си у тоя роботърговски кораб нещо подозрително?
— Честна дума, нищо — отговори кръчмарят, лъхтейки като кит, изплувал на повърхността да си поеме въздух. — Макар и да съм недостоен грешник, който слуша прилежно проповедите на добрия и праведен доктор Догма, заявявам: нищо, нищо.
— Нищо ли! Значи си бил по-глупав, отколкото те мислех. Наистина ли нищо не подозираш?
— Да ме пази бог от подозрения! Дяволът изпълва душите ни със съмнения, но само слабите и склонните към зло им се поддават. Офицерите и моряците от този кораб обичат да си попийват и са щедри като князе: освен туй никога не забравят да уредят сметката си, преди да си отидат, затова според мен те са честни хора.
— А пък според мен — пирати!
— Пирати ли! — повтори Джоръм, впивайки очи с явно недоверие в лицето на внимателно слушащия Уайлдър. — „Пират“ е груба дума, мистър Робърт, и не бива да се хвърля в лицето на джентълмен, ако няма достатъчно доказателства, за да се обори обвинение в клевета, в случай че се заведе такова дело пред дванайсет добросъвестни съдебни заседатели, които са положили клетва. Но, предполагам, съзнаваш какво говориш и пред кого го казваш.
— Съзнавам. А сега, тъй като, изглежда, мнението ти по този въпрос е равнозначно на нула, ще бъдеш ли така добър…
— Ще направя всичко, каквото ми наредиш — извика Джоръм, зарадван от промяната на темата.
— … да отидеш да попиташ клиентите си на долния етаж дали не са жадни — довърши старецът и с вид на човек, уверен, че ще му се подчинят, даде знак на кръчмаря да се върне там, отдето е дошъл. А когато вратата се затвори подир излезлия стопанин, се обърна към останалия в стаята свой другар и продължи: — И ти, изглежда, като невярващия Джо си учуден от това, което чу преди малко.
— Подозрението ти е сериозно и трябва да го обосновеш добре, старче, преди да се осмелиш да го повториш. За какъв пират се носят слухове напоследък по тоя бряг?
— За прословутия Червен корсар — отговори старецът, като сниши глас и се озърна плахо, сякаш смяташе, че това страшно име трябва да се произнася крайно предпазливо.
— Но казват, че кръстосвал главно из Карибско море.
— Той е човек, който може да се появи абсолютно навсякъде. Кралят е готов да заплати добре на онзи, който предаде тоя злодей в ръцете на правосъдието.
— На думи е лесно, ала на дела — трудно — отвърна Уайлдър замислено.
— Може и да е така. Аз съм стар човек и по ме бива да соча пътя, отколкото да водя, а ти си като току-що завършен кораб с нови-новенички здрави въжета и прави като стълбове мачти. Защо да не забогатееш, като предадеш тия негодници на краля? Няколко месеца по-рано или по-късно все трябва да дадеш полагаемото се на дявола.
Уайлдър трепна и се отвърна от събеседника си, сякаш не му харесваше начинът, по който се изразяваше. Но съзнавайки, че трябва да отговори с нещо, запита:
— Какво те кара да мислиш, че подозренията ти са основателни? И ако са основателни, с какви средства възнамеряваш да постигнеш целта си, когато наблизо няма кралски кръстосвачи?
— Не мога да се закълна, че съм прав, но ако плаваме в погрешна посока, можем да се поправим само като разберем в какво грешим. А що се отнася до средствата, трябва да призная, че ми е по-лесно да ги назова, отколкото да ги приложа.
— Хайде, хайде, това са празни приказки, приумица на старата ти глава — рече хладно Уайлдър, — и колкото по-малко говориш, толкова по-добре. А междувременно забравихме главното. Струва ми се, мистър Робърт, че вие давате лъжливи светлинни сигнали, за да се изплъзнете от работата, за която ви е вече наполовина платено.
Докато Уайлдър говореше, на лицето на стария моряк се изписа задоволство, което вероятно щеше да учуди младия човек, ако той не бе станал и започнал да се разхожда със замислен вид и бърза крачка из стаята.
— Е, добре — отвърна старецът, мъчейки се да прикрие задоволството зад обичайното си самолюбиво, но хитро изражение, — аз съм стар фантазьор и често си въобразявам, че плавам по море, когато в действителност съм здраво привързан за брега! Мисля, че скоро ще трябва да уредя сметките си с дявола, за да получи полагаемия му се пай от клетото ми тяло, а аз да остана капитан на своя кораб! А сега съм на разположение на ваша милост.