Уайлдър се върна на стола си и се залови да дава на своя помощник необходимите напътствия как да опровергае всичко, което бе казал вече в полза на готвещия се за път кораб.
XI глава
И все пак той ми се вижда добър.
Три хиляди дуката. Мисля, че
мога да приема подписа му.
С напредването на деня изгледите да задуха силен морски бриз все повече се увеличаваха и когато вятърът постепенно се засили, се появиха и всички признаци, че търговският кораб от Бристол възнамерява да напусне пристанището. Отплаването на голям кораб беше много по-важно събитие в едно американско пристанище преди шейсет години, отколкото днес, когато често всяко пристанище посреща или отпраща двайсетина кораба за един-единствен ден. Макар и да се смятаха за жители на един от главните градове на колонията, добрите нюпортци не следяха раздвижването на борда на „Каролина“ с оня безразличен поглед, който е резултат на пресищане от гледки и от по-сериозни неща и с който с течение на времето могат да се наблюдават дори маневрите на цяла флотилия. Напротив, кейовете бяха претъпкани с хлапаци и изобщо зяпачи от всички въз расти. Даже мнозина от по-прилежните и трудолюбиви граждани отделяха от ценните си минути, които обикновено толкова скъпяха, и ги оставяха да текат, без да им държат сметка, но все пак не съвсем незабелязано, позволявайки любопитството да надделее над материалната изгода, и излизаха от дюкянчетата и работилничките си, за да се любуват на такова величествено зрелище като движението на кораб.
Но екипажът на „Каролина“ вършеше приготовленията си толкова бавно, че не един от пестеливите на време граждани загуби търпение. Мнозина от по-достопочтените зрители напуснаха кейовете, макар че също немалко останаха там, а вятърът все още издуваше едно-единствено платно на кораба, което вече посочихме. Вместо да удовлетвори желанието на стотици уморени зрители, гордият кораб се полюляваше на котвата, си, разклащан от всеки повей на вятъра, а носът му се въртеше ту надясно, ту наляво, подобно на буен жребец, който, с мъка възпиран от коняря, гризе юздата и едва сдържа на земята краката си, които след малко ще го понесат по хиподрума. След повече от един час необяснимо забавяне между навалицата плъпна слух, че се е случило нещастие, при което някаква важна личност от командния състав на кораба била сериозно ранена. Но този слух мина и замина и почти се забрави, когато от една носова амбразура на „Каролина“ лумна пламък, изви се и се вдигна облак дим, а след това се чу оръдеен изстрел. Уморените от чакане зрители на брега се раздвижиха, както става обикновено преди обявяването на някакво дългоочаквано събитие, но сега всички изглеждаха напълно уверени, че каквото и да се е случило, то няма да попречи на кораба да замине.
Уайлдър внимателно бе следил това забавяне, раздвижването на борда, а след това — сигнала за отплаване и нетърпението на тълпата. Прилепил се гърбом о изправената лапа на някаква бракувана котва на един кей, разположен малко встрани от оня, където бяха струпани повечето от зрителите, младият моряк цял час остана в тази поза, като едва попоглеждаше надясно или наляво. Когато гръмна оръдието, той се стресна, но не от нервния импулс, който накара стотина други да направят същото, а за да обгърне с поглед улиците, намиращи се в зрителното му поле. След този бърз и тревожен обзор веднага се облегна пак на котвата, но по блуждаещите очи и цялото изражение на лицето му всеки наблюдателен човек би разбрал, че младият моряк очаква с огромен интерес някакво събитие, което скоро ще настъпи. Но течеше минута след минута и спокойствието му постепенно се възвръщаше, лицето му се озари от доволна усмивка, а устните му се движеха като на човек, който изразява задоволството си, като говори сам на себе си.
Сред тези приятни мисли до ушите му стигна глъчка. Когато се обърна, видя на няколко ярда от себе си голяма група хора. Скоро между тях различи фигурите на мисис Уилис и Гъртруд, несъмнено облечени за скорошното си отпътуване.
Дори облак, засенчил слънцето, не би променил облика на земята така, както тази неочаквана гледка промени изражението на Уайлдър. Доскоро той бе вярвал сляпо в успеха на хитростта си, ласкаейки се с мисълта, че макар и твърде плитка, все пак тя е достатъчно умна, за да въздействува на боязливите и доверчиви жени; ала сега изведнъж самоувереността му рухваше и той виждаше надеждите си напълно разбити. Проклинайки яростно под нос вероломството на своя помощник, той се постара да се сгуши колкото може по-добре зад лапата на котвата, впил мрачно очи в кораба.