— Надявам се, че тези документи ще ви задоволят — каза Уайлдър, подавайки два незапечатани плика.
Докато четеше удостоверенията — защото именно това се намираше в пликовете, — проницателните очи на фрахтователя ту поглеждаха над очилата обекта на съдържанието им, ту пак се връщаха на документите, което показваше, че се мъчи от лично наблюдение да се увери в достоверността на написаното.
— Хм! Вие наистина имате отлични препоръки, млади господине, и то заслужаващи пълно доверие, тъй като са дадени от две толкова реномирани и процъфтяващи фирми като „Спригс, Богс и Туийд“ и „Хамър и Хакет“. По-богата и по-солидна фирма от първата не може да се намери в колониите на негово величество, а към втората изпитвам голямо уважение, макар завистници да говорят, че не се простирала според чергата си.
— Щом ги цените толкова високо, значи не е дръзко от моя страна да разчитам на благоразположението им?
— Ни най-малко, ни най-малко, мистър… ъ-ъ… — и надникна пак в едно от писмата, — да, мистър Уайлдър. В търговските работи не съществува нищо дръзко в едно честно предложение. Ако няма предложения за продажби и покупки, нашите стоки никога не ще могат да минават от едни в други ръце, сър, ха-ха-ха, и никога не ще ни носят печалба, нали разбирате, млади господине.
— Съгласен съм с вас, затова позволете ми да повторя предложението си.
— То е напълно почтено и разумно, но не можете да искате, мистър Уайлдър, да открием вакантно място специално за вас, макар че, трябва да се признае, имате отлични препоръки, солидни като репутацията на самите „Спригс, Богс и Туийд“… повтарям, не можем да открием вакантно място специално…
— Предполагах, че капитанът на кораба е толкова сериозно ранен…
— Ранен, но не сериозно — прекъсна го предпазливият фрахтовател, поглеждайки неколцина търговци и един-двама намиращи се наблизо слушатели, — вярно, ранен е, но не чак дотам, че да напусне кораба. Не, не, господа, хубавият кораб „Кралска Каролина“ ще тръгне отново на път както обикновено под командуването на стария опитен моряк Никълъс Никълс.
— В такъв случай, сър, съжалявам, че ви отнех толкова ценното ви сега време — каза Уайлдър, като се поклони с разочарован вид и направи крачка назад, сякаш се готвеше да си отиде.
— Не бързайте толкова… не бързайте толкова; да сключиш сделка, младежо, не е като да спуснеш платно от рея. Възможно е вашите услуги да ни се окажат полезни, макар и може би не на отговорната капитанска длъжност. Какво толкова ценно намирате в званието „капитан“?
— За мен званието не е толкова важно, аз държа повече на доверието и властта.
— Много разумен момък! — промърмори предпазливият търговец. — Пък и умее да различава същественото от несъщественото! Обаче един джентълмен с вашия характер и здрав разум трябва да знае, че възнаграждението винаги съответствува на официалното звание. Ако в случая действувах от свое име, всичко щеше да бъде съвсем другояче, но тъй като съм само посредник, длъжен съм да се съобразявам с интересите на собственика.
— Възнаграждението не е от значение — каза Уайлдър с пламенност, която можеше да му навреди, ако човекът, с когото преговаряше, не бе съсредоточил мислите си върху това, как по-евтино да му излезе наемането на младия моряк, защото, поставяйки си достойната цел пестене на средства, той проявяваше непреклонно упорство. — Аз търся служба.
— Щом е така, ще получите служба и ще се убедите, че не сме стиснати. Но не бива да очаквате аванс за рейс, който ще трае не повече от един месец, нито допълнителни възнаграждения за товарене, тъй като корабът вече е претъпкан до люковете, нито голяма заплата, защото ви вземаме само за да услужим на толкова достоен младеж и да зачетем препоръките на такава уважавана фирма като „Спригс, Богс и Туийд“; но ще видите, че сме щедри. Чакайте… кой ще ни гарантира, че вие сте именно лицето, посочено във фактур… извинете, препоръките?
— Нима самият факт, че притежавам тия писма, не доказва самоличността ми?
— Да, ако сме в мирно време, когато кралството не страда от война. Към тези документи би трябвало да има приложено описание на лицето, така както към сметка се прилага авизо. И понеже в случая поемаме известен риск, не се учудвайте, ако това се отрази на възнаграждението ви. Ние сме щедри — мисля, че нито една фирма в колониите не плаща по-добре от нас, — но сме и предпазливи.