— Вече ви казах, сър, че възнаграждението няма да попречи на нашата сделка.
— Добре. Приятно е да се върши работа на такива великодушни и благородни начала. И все пак не би било зле към писмата да има нотариален печат или описание на лицето. Това е подписът на Робърт Туийд; аз добре го познавам и бих се зарадвал, ако го видех под полица за десет хиляди лири стерлинги — разбира се, с надежден поръчител. Ала несигурността вреди на вашите парични интереси, момко, тъй като фактически ние ставаме гаранти, че сте посоченото лице.
— За да бъдете спокойни в това отношение, мистър Бейл — произнесе глас измежду малкия кръг слушатели, които с особен интерес следяха хода на преговорите, — мога да свидетелствувам — ако е необходимо, под клетва — за самоличността на този джентълмен.
Смаяният Уайлдър се обърна рязко да види кого от неговите познати съдбата бе изпречила на пътя му по такъв неочакван и може би толкова неприятен начин, и то на такова място в страната, където смяташе, че никой не го познава. За голямо свое учудване видя, че намесилият се в разговора е не друг, а съдържателят на „Ръждивата котва“. Честният Джо се бе изправил с най-невъзмутим вид и спокойно лице — така би стоял и пред далеч по-авторитетен съд — и чакаше как ще подействува уверението му върху колебаещия се фрахтовател.
— Е, вие сте подслонили този джентълмен за една нощ и можете да удостоверите, че се е държал прилично и е платил честно сметката си. Но на мен ми трябват документи, които да приложа към кореспонденцията си със собственика в метрополията.
— Не знам какво доказателство е нужно според вас за такава почтена компания — отвърна невъзмутимият кръчмар, вдигайки ръка с най-невинен вид, — но ако ви е достатъчна клетвената декларация на един ханджия, вие като длъжностно лице можете веднага да ми я продиктувате.
— Не аз, не аз, приятелю. Макар и да съм длъжностно лице, тази клетва ще бъде неофициална и без законна сила. Но какво знаете за въпросното лице?
— Че въпреки годините си е един от най-добрите моряци в колониите. Може да има и моряци с повече практика и по-голям опит — предполагам, че ще се намерят такива, — но що се отнася до енергичността, бдителността и благоразумието, трудно ще срещнете такъв като него, особено що се отнася до благоразумието.
— Значи сте напълно уверен, че това е лицето, упоменато в тия книжа?
Джоръм взе документите със същото възхитително хладнокръвие, което пазеше от самото начало, и се приготви да ги прочете с най-добросъвестно внимание. За да свърши тази важна работа, трябваше да си сложи очила (защото съдържателят на „Ръждивата котва“ беше вече на преклонна възраст), и Уайлдър си помисли, че в случая Джо служеше за поразителен пример как един покварен човек може да изглежда порядъчен, ако си придаде благопристоен вид.
— Всичко тук е чиста истина, мистър Бейл — продължи кръчмарят, като свали очилата си и върна книжата. — Само са забравили да споменат как е спасил „Веселата Нанси“ край нос Хатерас и как е прекарал „Пеги и Доли“ през Саванската плитчина без лоцман, и то при ураганен вятър от север и изток. Но аз, както ви е известно, на младини също съм плавал по море и често съм чувал да се говори между моряците за тия два случая, та знам колко му е било трудно. Аз съм заинтересуван от този кораб, съседе Бейл (защото, макар вие да сте богат, а аз — беден, все пак сме съседи), повтарям, заинтересуван съм от този кораб, защото той рядко напуща Нюпорт, без да остави нещо да подрънква в джоба ми, иначе нямаше да бъда днес тук да гледам как ще вдигне котва.
След тази реч кръчмарят даде звучно доказателство, че посещението му не е останало невъзнаградено — чрез звън, еднакво приятен както за неговите уши, така и за ушите на сребролюбивия търговец. Двамата достойни джентълмени се засмяха с пълно взаимно разбиране, като хора, които извличат огромна печалба от работата си с „Кралска Каролина“. Тогава търговецът даде знак на Уайлдър да се дръпнат настрана и след кратки допълнителни преговори условията за постъпване на младия моряк най-после бяха уточнени. Истинският капитан на кораба щеше да остане на борда и като гаранция, и за запазване на репутацията му, но откровено бе признато, че злополуката — чисто и просто счупен крак, който лекарите наместват в момента — вероятно ще го задържи в каютата му цял месец. През това време той не ще може да изпълнява задълженията си, тъй че нашият авантюрист ще трябва да поеме работата му. Уреждането на този въпрос отне още един час, след което фрахтователят напусна кораба, напълно доволен от благоразумието и пестеливостта, с които бе изпълнил дълга си към собственика. Обаче преди да се качи на лодката, с оглед да запази и собствените си интереси, той се възползва от случая да помоли кръчмаря, както е редно и законно, да потвърди с писмена клетвена декларация всичко, което знае лично за току-що постъпилия офицер. Честният Джоръм беше щедър на обещания, но тъй като сега, когато всичко бе завършило така благополучно, не смяташе за нужно да се излага на излишни рискове, съумя да се изплъзне от изпълнението им: след като помисли хубаво, той навярно разсъди, че това отстъпване от дадената дума се оправдава с пълната липса на сведения.