— Съзнавам, че държането ми може да доведе до неблагоприятни изводи, но…
— Сметнали сте, че не би било лошо да се посмеете на слабостта на три лековерни жени — допълни с усмивка мисис Уилис. — Но след като се позабавлявахте, надявам се, че сега ще бъдете по-снизходителен към това, което се смята за естествен недостатък на женския ум.
И гувернантката погледна Гъртруд с изражение, с което сякаш искаше да каже, че би било жестоко да си играят повече със страховете на такова невинно и младо създание. Уайлдър също насочи поглед към девойката и отговори с искреност, с която искаше да я убеди:
— Като честен джентълмен, с цялото си уважение към нежния пол ви заявявам, госпожо, че продължавам да държа на това, което вече ви казах.
— За ватервулингите и брамстенгите ли?
— Не, не — прекъсна я младият моряк, като се засмя тихо и същевременно се изчерви силно, — може би не само за това. Ала не бих позволил нито на майка си, нито на жена си, нито на сестра си да пътува с „Кралска Каролина“.
— Погледът, гласът и видът ви на честен човек странно противоречат на вашите думи, младежо; защото, макар че първото ме кара почти да вярвам във вашата почтеност, в думите ви няма и следа от довод в тяхна подкрепа. Може би трябва да се срамувам от подобна слабост, но все пак ще призная, че загадъчният покой, който като че се е възцарил за вечни времена на оня кораб, буди необяснимо безпокойство, което навярно се дължи донякъде на самия му характер. Наистина ли е роботърговски кораб?
— В едно няма съмнение: че е красив кораб! — възкликна Гъртруд.
— И то много красив! — подкрепи я Уайлдър.
— На една от рейте му все седи някакъв човек, който изглежда увлечен в работата си — продължи мисис Уилис, като подпря замислено брадичката си с ръка и се загледа в кораба, за който ставаше дума. — През цялото време, докато имаше опасност корабите да се сблъскат, този моряк нито веднъж не хвърли дори бегъл поглед към нас. Той прилича на единствения човек в някакъв омагьосан град, защото, както се вижда, около него няма никакъв друг простосмъртен.
— Другарите му може да спят — подхвърли Гъртруд.
— Да спят ли! В този час и в такъв ден моряците не спят! Кажете ми, мистър Уайлдър (като моряк вие би трябвало да знаете), редно ли е екипаж да спи, когато друг кораб се намира толкова наблизо, че може да се каже двата кораба почти се докосват?
— Не е редно.
— Така и предполагах, защото не съм чак толкова невежа по въпросите на вашата смела, доблестна, благородна професия! — произнесе гувернантката натъртено. — Ако се бяхме сблъскали с роботърговския кораб, мислите ли, че екипажът му щеше да остане все тъй безучастен?
— Съвсем не мисля така.
— В цялото това привидно спокойствие има нещо, което буди най-мрачни подозрения. Известно ли е дали след пристигането му някой от екипажа е ходил в града?
— Да, ходил е.
— Чух, че миналото лято от брега бил забелязан кораб под фалшиво знаме, че кораби били ограбвани, а екипажите и пътниците им — малтретирани. Говори се дори, че на прословутия Корсар му било омръзнало да вилнее по северното крайбрежие на Южна Америка и че неотдавна в Карибско море бил забелязан някакъв кораб, за който се предполага, че е на тоя върл пират!
Уайлдър не отговори. Очите му, впити втренчено, ала почтително в очите на събеседницата му, се сведоха към палубата, сякаш чакаше по-нататъшните й въпроси. Гувернантката се позамисли, но после изражението на лицето й се промени — изглежда, подозренията й бяха твърде повърхностни, за да продължава да разсъждава върху тях без наличието на допълнително, по-обосновано потвърждение.
— Впрочем — добави тя — търговията с роби е достатъчно порочна, а този кораб за нещастие по всяка вероятност се занимава именно с такава работа, тъй че по-лош не може и да бъде. Но все пак бих искала да знам причините за вашите странни твърдения, мистър Уайлдър!
— Не мога да ви дам по-добро обяснение, госпожо. Ако с държането си не съм ви убедил, значи не съм изпълнил намеренията си, които впрочем са съвсем искрени.
— А вашето присъствие не намалява ли опасността?
— Намалява я, но не я премахва.
Досега Гъртруд някак примирително бе мълчала, тъй като не желаеше да се меси в разговора. Но сега тя се обърна рязко и може би малко раздразнено към Уайлдър и като се изчерви, попита с усмивка, която би подтикнала към откровеност и по-упорит човек:
— Забранено ли ви е да говорите по-открито?