Приближаването на „Каролина“ този път мина по-успешно. Вятърът беше постоянен и екипажът държеше кораба под юзда така, както опитен ездач управлява буен, неудържим жребец.
При минаването му обаче всички на бристолския търговски кораб го следяха със затаен дъх. Всеки имаше някаква скрита причина да проявява любопитство. У моряците странният кораб започваше да буди удивление; гувернантката и възпитаницата й сами не разбираха защо той ги бе заинтригувал толкова; а Уайлдър много добре знаеше на каква опасност са изложени всички, освен той самият. Както преди, кормчията искаше да задоволи моряшкото си самолюбие, като мине от наветрената страна; но макар че сега този опит не беше свързан с никакъв риск, той получи нареждане да постъпи другояче.
— Минете от подветрената страна на роботърговския кораб, сър — заповяда Уайлдър с властен жест.
След това младият капитан, по примера на всички зяпачи, които нямаха друга работа на борда, се облегна на парапета от наветрената страна и започна да наблюдава кораба, към който се носеха толкова бързо. Докато „Каролина“ напредваше смело, сякаш гонеше вятъра пред себе си, единственият звук, който идеше от тайнствения кораб, беше свистенето на вятъра между въжетата му. Никъде не се виждаше човешко лице или дебнещо скришом любопитно око. Двата кораба се приближиха бързо един до друг и когато застанаха почти успоредно един на друг, Уайлдър помисли, че и този път мнимият роботърговски кораб няма да даде ни най-малък признак на живот. Но се лъжеше. На хакборда скочи стройна, подвижна фигура във всекидневна униформа на морски офицер и размаха морска фуражка в знак на поздрав. Когато вятърът отметна назад русата коса и откри лицето на този човек, Уайлдър тутакси позна Корсаря.
— Мислите ли, че вятърът ще се задържи така, сър? — подвикна Корсарят с все гърло.
— Засилва се и ще бъде постоянен — бе отговорът.
— Разумен моряк би побързал да се отдалечи от брега. Този вятър ми намирисва на Уест Индия.
— Смятате ли, че на юг ще стане по-силен?
— Да, но ако през нощта държите по-остро към вятъра, ще успеете да се отдалечите от брега.
В това време „Каролина“ задмина роботърговския кораб, заобиколи носа му и се понесе в бейдевинд по предишния си курс. Фигурата на хакборда помаха с фуражката си за сбогом и изчезна.
— Възможно ли е такъв човек да търгува с хора? — възкликна Гъртруд, когато и двата гласа млъкнаха.
Като не получи отговор, тя се обърна и погледна спътницата си. Гувернантката стоеше като замаяна, с вторачени в пространството очи. Те не промениха посоката си Дори когато с отдалечаването на кораба лицето на непознатия се загуби от погледа й. Гъртруд я улови за ръката и повтори въпроса си. Чак сега мисис Уилис се опомни. Тя прокара смутено ръка по челото си, насили се да се усмихне и рече:
— Срещите с кораби и всяко ново пътуване по море винаги събуждат у мен далечни спомени, мила. Но, откровено казано, човекът, който най-после се показа на роботърговския кораб, ми се стори твърде необикновен!
— За такъв кораб наистина много необикновен!
Мисис Уилис отпусна за миг глава на ръката си, а после се обърна и насочи поглед към Уайлдър. Младежът стоеше наблизо и следеше изражението на лицето й с интерес, не по-малко странен от замисления й вид.
— Кажете ми, момко, оня човек командирът на роботърговския кораб ли беше?
— Да.
— Познавате ли го?
— Срещали сме се.
— А как го наричат?
— Капитан на кораба. Друго име не зная.
— Гъртруд, хайде да се прибираме в каютата си. Когато се отдалечим от брега, мистър Уайлдър ще има добрината да ни съобщи това.
Уайлдър се поклони в знак на съгласие и дамите напуснаха палубата. Сега „Каролина“ трябваше да излезе бързо в открито море. Уайлдър разполагаше с всички необходими средства за тази цел. Въпреки това най-малко сто пъти обърна глава да погледне крадешком кораба, който бе останал назад. Той си стоеше на същото място в залива, където се бяха разминали — изящен, красив, но неподвижен. След всеки от тия скришни огледи нашият авантюрист винаги хвърляше възбуден, нетърпелив поглед към платната на своя кораб и заповядваше ту едно платно да бъде притеглено по-плътно до реята под него, ту друго да бъде опънато по-добре на мачтата.