— Значи и вие изпитвате съмнения, сър! — възкликна капитанът с малко ироничен тон. — Може ли да попитам какво сте видели тук на борда, та нямате доверие на нашия кораб?
— Нищо лошо от това, че питате, ваша милост — отвърна морякът, стискайки шапката си с ръце като клещи, — а, надявам се, и от отговора ми. Тази сутрин аз бях гребец в лодката, когато подгонихме оня старец, и трябва да ви кажа, че не ми хареса начинът, по който ни се изплъзна. Пък и в тоя кораб от подветрената ни страна има нещо, което ми се вижда мътно, и трябва да призная, ваша милост, че колкото и да се въртя в койката, едва ли ще ме хване сън.
— Колко време мина, откакто забеляза кораба от подветрената страна?
— Не бих се заклел, че съм открил истински, жив кораб, сър. Вярно, видях нещо точно преди камбанката да удари седем, и всеки, който има добри очи, може да го види и сега — нито по-добре, нито по-зле.
— А къде беше корабът, когато го съзря за пръв път?
— С два-три румба по-близо до борда ни, отколкото е сега.
— Значи го разминаваме! — възкликна Уайлдър с такава очебийна радост, че не можеше да я скрие.
— Не, ваша милост, съвсем не. Вие забравяте, сър, че от постъпването на нощната вахта насам корабът се движи по-остро срещу вятъра.
— Вярно — съгласи се младият командир, разочарован. — Вярно, много вярно, напълно вярно. И откакто го забеляза, не е променил положението си?
— Според компаса не, сър. Той е бързоходец, иначе нямаше да се надбягва така с „Кралска Каролина“, пък и се движи остро срещу вятъра и всички разбират, че именно на това залага.
— Хайде, върви да си легнеш. Утре заран може да видим по-добре тоя кораб.
— И… чувате ли ме, сър? — вметна внимателно слушащият помощник. — Не разсънвайте хората долу с дълги като котвено въже приказки, ами спете, както се полага, и оставете всички други, които имат чиста съвест, да правят същото.
— Мистър Иринг — каза Уайлдър, когато морякът тръгна неохотно към мястото си за почивка, — ще обърнем кораба на друг галс, за да поеме курс по на изток, докато брегът е още толкова далеч от нас. Така ще се движим по посока на нос Хатерас. При това…
— Да, сър — отвърна помощникът, забелязвайки, че началникът му се колебае, — както казвате, при това никой не може да предрече колко ще трае една буря, нито откъде точно ще ни връхлети.
— Именно. Никой не може да гарантира за времето. Хората едва-що са си легнали: съберете ги веднага горе, сър, докато не са затворили очи, и да обърнем кораба обратно.
Помощникът тутакси нададе добре известния вик, с който почиващата вахта се приканва да помогне на другарите си на палубата. Всичко стана бързо и без нито една дума освен кратките, властни команди, които Уайлдър смяташе за нужно да произнесе сам. Вече непринуден насилствено да върви срещу вятъра, корабът, подчинявайки се на кормилото, започна грациозно да вдига нос от вълните и да обръща борда си към вятъра. Тогава, вместо да се изкачва с усилие по безкрайните водни хълмове, като човек, който едва се мъкне по стръмна пътека, той се гмурваше в бездната между две вълни и изскачаше оттам подобно на жребец, преодолял стръмнина и сега препускащ по хиподрума с удвоена скорост. За миг вятърът като че утихна, макар че широката ивица пяна, която кипеше от двете страни на носа, показваше достатъчно ясно, че корабът лети напред, едва докосвайки водата. В следващия миг високите мачти започнаха пак да се накланят на запад, корабът се обърна срещу вятъра и както преди заподскача силно по вълните. Когато всяка рея и всяко платно бяха добре натъкмени според новото положение на кораба, Уайлдър се обърна да погледне непознатия. Загуби една минута, докато определи точното място, където трябваше да се появи, защото сред такъв воден хаос и без друг ориентир освен разума окото често се лъже, водейки се по най-близките и по-познати предмети, заобикалящи наблюдателя.
— Непознатият е изчезнал! — каза Иринг с глас, в който облекчението беше странно примесено с недоверие.
— Наистина трябваше да бъде от тази страна, ала не го виждам!
— Да, да, сър. Точно така, разправят, се появявал и изчезвал корабът, който кръстосва нощем около нос Добра Надежда. Някои видели тоя кораб като обвит в мъгла в най-ясната и беззвездна нощ, каквато има в южните ширини. Но този не може да е „Холандецът“, защото от нос Добра Надежда до брега на Северна Америка има много, много мили.