— Но ето го, дявол да го вземе, той също е направил завой!
Всеки моряк можеше да види с очите си, че Уайлдър е прав. На светлия фон на хоризонта се открояваше същият миниатюрен, мъглив силует, наподобяващ призрачните сенки, хвърляни от магически фенер върху някаква осветена повърхност. Но за моряците, които така добре умееха да различават разположението на мачтите, беше съвсем ясно, че курсът на кораба е бил внезапно и умело изменен и че сега вече не се движи на югозапад, а като самите тях — на североизток, тоест фактически към средата на Атлантическия океан. Този факт като че ли направи силно впечатление на всички, макар и в последна сметка на всеки вероятно по съвсем различни причини.
— Тоя приятел наистина е променил галса! — обади се Иринг след продължително замислено мълчание и с глас, в който страхът започваше да взема връх над недоумението. — Отдавна бродя по море, ала никога досега не бях виждал кораб да променя галса при такова силно вълнение. Когато го забелязахме за последен път, преди да се загуби от очите ни, той целият се тресеше срещу вятъра.
— Бърз и подвижен кораб може да се справи отлично — каза Уайлдър, — особено ако го управлява силна ръка.
— Е, и дяволът има силна ръка; за него и по-трудна маневра е дребна работа!
— Мистър Иринг — прекъсна го Уайлдър, — ще опънем всички платна на „Каролина“ и ще се опитаме да настигнем тоя непознат кораб. Издърпайте гротхалса и вдигнете брамсела.
Тъповатият помощник може би щеше да възрази срещу тази заповед, ако имаше смелост; но в спокойното държане на младия си началник долови нещо, което го предупреждаваше да не си играе с огъня. Обаче той не се лъжеше, смятайки, че работата, която му предстоеше да върши, е твърде рискована. Корабът вече се движеше с всички платна, които бе сметнал за благоразумно да вдигне в такъв момент, когато на хоризонта се явиха заплашителни признаци, че времето ще се влоши още повече. Ала помощникът повтаряше нужните команди със същата бързина, с която му бяха предавани. Моряците вече разглеждаха непознатия кораб, обсъждаха помежду си появяването и курса му и изпълняваха заповедите с усърдие, което може би се обясняваше със скрито, но общо желание да се избавят по-скоро от подобна близост. Те вдигнаха бързо едно след друго платната, а после всеки скръсти ръце и се взря напрегнато и внимателно в призрачния силует от подветрената страна, за да види как ще подействува тази маневра.
„Кралска Каролина“, подобно на своя екипаж, изглежда, съзнаваше необходимостта да увеличи скоростта си. Под напора на вятъра върху току-що опънатите широки платна корабът забиваше още по-дълбоко нос, сякаш се изтягаше върху водното ложе, издигащо се от подветрената му страна чак до шпигатите. От другата страна тъмните дъски и излъсканите медни листове се оголваха на голяма площ, въпреки че вълните често заливаха кораба и се мятаха по дължината му зелени и яростни, все тъй увенчани с гребени от блестяща пяна. Всеки път, когато корабът се наклонеше, ударите на талазите ставаха все по-силни, и след всеки такъв сблъсък се вдигаше ярък облак от пръски, които или падаха като искрящ дъжд на палубата, или отлитаха далеч над развълнуваното море от подветрената страна като сияеща мъгла.
Уайлдър дълго наблюдава кораба със смръщено чело, но с неотклонната прозорливост на моряк. Веднъж-дваж, когато корабът потрепери и за малко да спре при внезапния си яростен сблъсък с някоя вълна, като че се бе ударил в скала, капитанът отвори уста, сякаш искаше да изкомандува да се намалят платната; но един поглед към мъглявия силует на западния хоризонт беше достатъчен, за да го накара да промени намерението си. Като Отчаян авантюрист, заложил всичко в някакво рисковано начинание, той чакаше резултата с горделива, непоколебима решителност.
— Брамстенгата се огъва като камшик — промърмори до него бдителният Иринг.
— Нека се огъва, ще я сменим, запасни стенги колкото щеш.
— „Каролина“ винаги е протичала след борба с вълните в бурно море.
— Нали имаме помпи.
— Вярно, сър, но, доколкото ми сече пипето, глупаво е да мислим, че можем да надминем кораб, който самият дявол командува, а може би и управлява.
— Кой знае, мистър Иринг, не е зле да опитаме.
— Веднъж си опитахме късмета с „Холандеца“ по тоя начин и трябва да кажа, не само вдигнахме почти всички платна, но и имахме много благоприятен вятър. И какво излезе? Стоеше си на място само с три марсела, кос бизан и кливер, а ние с лисели долу и горе не можехме да се приближим нито с фут до него.