— „Холандецът“ никога не се появява в северните ширини.
— Е, така е — съгласи се Иринг с неохотно примирение, — но който е докарал тоя летящ кораб при нос Добра Надежда, сигурно е сметнал тая работа за толкова изгодна, та е пратил и друг из тия морета.
Уайлдър не отговори: или му бе омръзнало да слуша суеверните опасения на своя помощник, или пък мисълта му беше толкова заета с главния въпрос, че не можеше да се занимава повече със странични неща.
Въпреки вълните, които връхлитаха така бързо една след друга, че забавяха много хода му, бристолският търговски кораб скоро измина цяла левга по разбуненото море. При всяко гмурване носът му разцепваше водната маса, която, изглежда, ставаше все по-мощна и по-буйна, и неведнъж борещият се корпус почти потъваше в някоя вълна, която му беше трудно да изкачи или да пробие.
Моряците следяха внимателно и най-малките движения на своя кораб. От часове нито един от тях не бе напускал палубата. Суеверният страх, така дълбоко загнездил се в невежата душа на първия помощник, скоро завладя и най-простия моряк от екипажа. Дори нещастието, случило се с предишния капитан, и неговото внезапно и загадъчно заместване от младия офицер, който сега крачеше напред-назад по шканците, необикновено твърд и спокоен при тия критични обстоятелства, спомагаха за усилване на тревогата. Безнаказаността, с която „Каролина“ носеше толкова много платна при такова положение, разпалваше още повече възбудата и възхищението; и преди Уайлдър да успее да прецени възможностите на своя кораб в сравнение с този, който така странно продължаваше да стои на хоризонта, самият той стана обект на чудовищни и гнусни подозрения от страна на екипажа си.
XV глава
В името на правдата, какво сте:
въображение или каквото
ни казва зрението?
Суеверието е явление, като че ли характерно за океана. Малцина обикновени моряци са неподатливи на неговото влияние в по-голяма или по-малка степен, макар че у моряците от различните народи то съществува във форми, видоизменяни от съответните им национални навици и своеобразни възгледи. Балтийският моряк си има своите тайни обреди и начини да умилостивява боговете на вятъра; средиземноморският моряк скубе косата си и коленичи пред мощите на някой безсилен светец, когато сам може да свърши по-добре това, за което моли; а по-вещият английски моряк вижда душите на умрелите в бурята и чува виковете на някой загубен свой колега в поривите на вятъра, фучащ над пустинята, по която плава. Дори по-просветеният и още по-разсъдлив американец не е могъл да се отърси изцяло от скритото въздействие на едно чувство, което, изглежда, винаги съпътствува занаята му.
В мощта на морето има величие, което поддържа онова наивно лековерие, обладаващо повече или по-малко душата на всеки човек, колкото и здравомислещ да е той. Невежият моряк, който броди из безкрайната водна шир и вижда над главата си небето, на всяка крачка от своите странствувания бива изкушаван да потърси помощ в някакво добро знамение. Благодарение на малкото такива знамения, които могат да се обосноват научно, продължават да съществуват още много други, пораждани само от възбуденото и страхуващо се въображение. Подскоците на делфина, сериозното и тържествено плаване на морската свиня, тромавото подрипване на тежкоподвижния кит, крясъците на морските птици — всичко това, като знаците на древните гадатели, има съответни добри или лоши последствия. Смешението от обясними и необясними неща постепенно довежда моряка до такова душевно състояние, при което той става податлив на всякакви възбуждащи и необикновени чувства, ако не по друга причина, поне поради това, че подобно на безкрайната стихия, сред която прекарва живота си, то носи отпечатъка на нещо, което се смята за свръхестествено именно защото е неразбираемо.
Целият екипаж на „Кралска Каролина“ произхождаше от оня далечен остров, който е бил и продължава да бъде кошер на народите, може би обречени да носят името му до времето, когато средището на неговата рухнала мощ ще се търси като рядкост, подобно на останките на град в пустиня. Събитията през тоя ден бяха от такова естество, че не можеха да не пробудят дремещото у тия хора суеверие. Както вече казахме, нещастието, сполетяло предишния им капитан, и начинът, по който един непознат бе заел неговия пост, засилиха тяхната подозрителност. Корабът от подветрената страна се бе появил твърде не навреме за нашия авантюрист: още не бе му се удала подходяща възможност да спечели доверието на подчинените си, а вече се бяха стекли такива неблагоприятни обстоятелства, които заплашваха да го лишат завинаги от тази възможност.