В това време мисис Уилис и нейната повереница се бяха прибрали в каютата си; първата тайно се радваше, че скоро ще се махнат от този кораб, започнал пътуването си при такива зловещи обстоятелства, че бе нарушил равновесието дори на нейния здравомислещ и трезв разсъдък. Гъртруд не знаеше нищо за промяната на курса. За нейното неопитно око всичко в океанските простори изглеждаше както досега; Уайлдър можеше да променя курса на кораба колкото си иска, без неговата по-прелестна и по-млада пътничка да разбере това.
Не беше така със самия умен командир на „Каролина“. За него нямаше нищо неясно, нищо съмнително по среднощния му път. Очите му отдавна познаваха всяка звездица, издигаща се над тъмната начупена линия на морския хоризонт; какъвто и вятър да повееше над океана, пламтящите му бузи можеха веднага да почувствуват от коя част на небесата идеше неговата сила. Познаваше и разбираше всеки наклон на носа на кораба, реагираше веднага на всички негови завои и лъкатушения по безбрежния му път и почти не ставаше нужда да прибягва до морските уреди, за да реши по какъв курс да го насочи или как да направлява движенията на повереното му прекрасно съоръжение.
И все пак не можеше да си обясни необикновените маневри на непознатия. Той сякаш предугаждаше и най-малката промяна, която Уайлдър заповядваше, и я изпълняваше преди неговия кораб. Надеждите му да се изплъзне от такава зорка бдителност се осуетяваха от леката маневреност и по-доброто управляване на платната, които дори на неговия трезв ум започнаха да се струват като проява на някаква свръхестествена сила.
Докато нашият авантюрист беше погълнат от мрачните мисли, неминуемо навявани от подобни впечатления, небето и морето взеха да променят облика си. Светлата ивица, която така дълго се бе задържала на източния хоризонт, сякаш завесата на небосвода се бе разтворила леко, за да пропусне ветровете, сега внезапно изчезна. В тази посока започнаха да се трупат тежки черни облаци, част от които надвиснаха над водата като мъгла, така че небето и морето се сляха в едно. От другата страна, на запад, тъмната завеса се привдигна и напряко пред „Каролина“ се разпростря дълга ивица ярка светлина. А непознатият кораб продължаваше да се носи сред този поток от светеща зловеща мъгла, макар че от време на време неясните му и фантастични очертания като че се стопяваха във въздуха.
XVI глава
Пак ли, какво търсите горе?
Искате да отидем на дъното, така ли?
Или да вдигнем ръце и да се издавим?
Тези злокобни предзнаменования не убягваха от вниманието на нашия бдителен авантюрист. Веднага щом забеляза странната мъгла, обвила внезапно тайнственото видение, което бе наблюдавал неотлъчно, гласът му прозвуча ясно, мощно и предупредително, така че вдигна всички на крак.
— Бъдете готови — кресна той, — приберете всички лисели! — И едва тези думи успяха да стигнат до ушите на подчинените му, извика пак: — Смъкнете ги! Смъкнете всички платна от носа до кърмата! Пратете хора на брамстенгите, мистър Иринг. Приберете платната горе и долу! По-живо пипайте, момчета, по-живо!