— Казаха ми, че тук имало пряк път от железопътната гара, но не е толкова пряк, колкото ме уверяваха — отговори мистър Марл, дишайки хрипкаво. — Идвам да се видя с баща ви.
— Приближавали ли сте се до онова дърво? — попита Джек.
Мистър Марл го изгледа гневно.
— Защо да се приближавам до каквото и да било дърво? — запита той агресивно. — Казвам ви, идвам направо през полето.
В това време пристигна Харви Фройънт и явно позна новодошлия.
— Това е мистър Марл, аз го познавам. Марл, виждал ли си някого близо до онова дърво?
Човекът поклати глава. Очевидно дървото и неговата тайна бяха загадка за него.
— Не знаех, че тук има дърво — рече той. — Какво… какво се е случило?
— Нищо — каза Харви Фройънт рязко.
Скоро стигнаха до къщата, като Джек носеше чантата на госта. Външността на едрия човек не му бе направила особено впечатление. Гласът му беше груб, държането — фамилиарно, и Джек се запита каква връзка може да има този недодялан човешки екземпляр с баща му.
Точно когато се приближаваха до къщата, внезапно и без никаква видима причина пълният мистър Марл нададе уплашен вик и отскочи назад. Нямаше никакво съмнение в страха му. Той беше изписан очебийно по пребледнелите бузи и треперещите устни на човека, който се тресеше от глава до пети.
Джек само го гледаше с учудване — и дори Харви Фройънт изведнъж се заинтригува.
— Какво по дяволите ти става, Марл? — запита той ядосано.
Дори неговите нерви бяха опънати, а като гледаше неприкрития ужас на човека, изпитваше още по-нетърпимо напрежение.
— Нищо… нищо — промърмори Марл пресипнало.
— Аз…
— Май си пил — тросна се Фройънт.
Въведоха човека в къщата. Джек се завтече да потърси Дерик Йейл. Той откри детектива в гъсталака, където седеше на един голям плетен стол с опряна на гърдите брада и скръстени ръце — характерната му поза.
Той вдигна очи, като чу стъпките на младия човек.
— Не мога да ви отговоря — каза детективът, преди още Джек да успее да зададе въпроса си, а после, виждайки учуденото изражение на лицето му, се засмя.
— Щяхте да ме запитате какво е уплашило Марл, нали?
— С такова намерение дойдох — засмя се Джек. — Чуден човек сте вие, мистър Йейл! Нима забелязахте необикновената му уплаха?
Дерик Йейл кимна.
— Видях го точно преди да изпадне в шок — рече той.
— Полската пътека се вижда ясно оттук. — Детективът се намръщи. — Той ми напомня за някого — изрече бавно той, — ала да ме убиете, не мога да кажа кой е. Чест гост ли е тук?
Джек поклати глава.
— За първи път го виждам — отговори той. — Сега обаче си спомням, че баща ми и Фройънт имаха някаква работа с човек на име Марл. Татко ми спомена за него един ден. Мисля, че е поземлен спекулант. Точно сега баща ми живо се интересува от земя. Впрочем аз видях знака на Червения кръг — добави той и описа изрисуваното отскоро „О“, което бе открил на бряста.
Йейл моментално загуби интерес към мистър Марл.
— Когато слизах в долината, го нямаше на дървото — каза Джек. — Мога да се закълна в това. Трябва да е бил изрисуван, докато разговарях с… една приятелка. Дънерът не се вижда от граничния плет и напълно възможно е някой да е изрисувал незабелязано знака. Какво значи това, мистър Йейл?
— Значи неприятности отговори Йейл накратко.
Той стана внезапно и се заразхожда по застланата с плочи пътека. След като почака малко, Джек го остави потънал в размишления.
В това време мистър Феликс Марл беше сравнително излишна трета страна в разговора, при който се обсъждаше прехвърляне на земи. Марл беше, както се бе изразил Джек, поземлен спекулант, дошъл тази сутрин с многообещаващо предложение, което беше абсолютно неспособен да обясни.
— Не мога, господа — каза той, и за четвърти път вдигна трепереща ръка към устните си. — Тази сутрин се поизплаших.
— От какво?
Но Марл явно не беше в състояние да обясни. Само клатеше безпомощно глава.
— Не мога да говоря спокойно — рече той. — Ще трябва да отложите въпроса за утре.
— Да не мислиш, че съм дошъл днес тук само да слушам такива глупости? — озъби се мистър Фройънт.
— Казвам, искам тази работа да се уреди. Вие също искате, Бирдмор.
Джим Бирдмор, комуто беше безразлично дали въпросът ще се уреди още сега или идващата седмица, се засмя.
— Не знаех, че е толкова важно — каза той. — Ако мистър Марл е разстроен, защо да го безпокоим? Може би ще останете тук тази вечер, Марл?