Беше нормално за един такъв момент, когато името на Червения кръг не слизаше от устата на всички, сензациите да се редят една след друга. Но едва ли друга новина можеше да предизвика по-голямо вълнение у Дерик Йейл от тази, която го посрещна на заглавната страница на сутрешния вестник, докато пиеше чая си в леглото.
Талия Дръмънд беше избягала.
Хората бягаха от затворите по най-невероятни начини. Известни бяха някои бягства от ужасния Датмуур, но никога в затворническата история не се беше случвало жена да избяга от Холоуей. Но ето че когато на сутринта надзирателката отключила килията на Талия Дръмънд, открила, че е празна.
Дерик Йейл не можеше лесно да бъде изненадан, но сега съобщението направо го порази. Той прочете всичко отново дума по дума, но загадката си остана такава, каквато бе и преди.
Имаше и допълнение, написано със студен официален тон и изпратено необикновено бързо до ранните сутрешни вестници:
„Поради необикновената важност на затворничката и поради характера на повдигнатото срещу нея обвинение, бяха взети извънредни мерки за охраната й. Патрулът, който обикновено пази това отделение, беше удвоен и вместо на всеки цял час, минаваше на всеки половин. Нямаме практика да следим задържаните, но когато в три часа сутринта надзирателката, мисис Харди, все пак погледнала през шпионката, затворничката била там.
В шест часа при отварянето на вратата тя била изчезнала. Решетките на прозорците били здрави, а вратата — непокътната.
При претърсването на затвора не бяха открити следи от стъпките й, а е невъзможно да премине през стената. Също толкова невъзможно е да напусне затвора по редовните пътища, тъй като трябва да мине през шест врати, а по нито една от тях не са открити следи от насилие; както и покрай помещението на пазача, който е бил там през цялата нощ.
Това ново доказателство за всемогъществото и необикновените способности на Червения кръг действува объркващо в момент, когато животът на министрите е застрашен от тайнствената банда.“
Йейл погледна часовника си. Беше 11.30 часът. В един момент очите му се спряха върху вестника, донесен от прислужника и видя, че е вечерно вчерашно издание. Той скочи от леглото и без дори да изчака закуската, хукна към Управлението. Там завари инспектор Пар, който беше в добро настроение и обмисляше някои подробности по случая.
— Но това е невероятно, Пар, това е невъзможно! Тя сигурно има приятели в затвора!
— Тази именно е моята идея — потвърди Пар. — Казах и на комисаря, че сигурно има приятели в затвора, иначе — той направи пауза — как ще избяга?
Йейл го изгледа подозрително. Не беше време за шеги, а тонът на инспектора несъмнено беше шеговит.
41
Кой е Червеният кръг
Йейл не научи повече подробности от тези, които вече знаеше от вестниците. Той спря едно такси и отиде в офиса си, където не беше стъпвал от два дни.
Бягството на Талия Дръмънд беше много по-сериозно нещо, отколкото си мислеше Пар. Пар! Една ужасна мисъл се появи в съзнанието му. Този флегматичен, глуповат на пръв поглед човек — не, невъзможно е! Йейл поклати глава и мислено започна да сглобява отделните случки, в които беше участвувал инспекторът.
— Невъзможно! — промърмори отново той, докато се изкачваше бавно по стъпалата към офиса си, отклонявайки поканата на момчето, обслужващо асансьора.
Първото нещо, което забеляза, отключвайки вратата, беше празната кутия за писма. Това беше много голяма кутия със специално конструиран процеп, така, че да е невъзможно външен човек да извади съдържанието й. Телената клетка достигаше почти до земята и писмата, пуснати през процепа на вратичката, трябваше да преминат през въртящи се алуминиеви пластини, което правеше задачата на крадеца, неизпълнима. Кутията беше празна. Нямаше нищо, освен търговски реклами.
Той затвори тихо вратата и отиде в стаята си. Направи не повече от една крачка и спря. Всички чекмеджета на бюрото му бяха отворени. Малката стоманена каса до камината беше отключена и вратичката й зееше. Той погледна под бюрото. Там имаше малко шкафче, което само опитен човек можеше да намери и в което съхраняваше по-важните документи, свързани с Червения кръг.
Видя само счупената дъска и следата от длетото, с което беше отворено. Йейл седя дълго време на стола си, загледан през прозореца. Не беше нужно да се пита кой е авторът на всичко това. Досещаше се. Независимо от това, той направи кратко разследване и получи от момчето на асансьора цялата информация, от която се нуждаеше.