Лицето на Хироко беше непроницаемо. Накрая тя заяви:
— Ще проверя всичко това.
Сакс се намеси:
— Джон, ти спомена, че се извършва някакъв друг процес, нали?
— Не бяха само саботажите — кимна Джон, — Някой се опитва да ме убие.
Сакс примигна, останалите изглеждаха потресени.
— Отначало мислех, че са саботьорите — продължи Джон, — които се опитват да прекъснат моето разследване. В това имаше смисъл и първият инцидент наистина беше акт на саботаж. Твърде лесно бе да се объркам. Но сега съм твърдо убеден, че това беше грешка. Саботьорите нямат интерес да ме убият — можеха да го направят, но не се възползваха от тази възможност. Една нощ група от тях ме спря. Сред тях беше и твоят син Касей, Хироко, а също така и Койота, за който смятам, че е същият онзи пътник без билет, който ти криеше на „Арес“…
Тези думи предизвикаха истинска врява — очевидно значителен брой от тях имаха съмнения относно този пътник без билет. Мая се изправи, посочи с изопнат пръст Хироко и изкрещя. Джон ги надвика всичките и упорито продължи:
— Тяхното посещение — да, именно то! — беше най-доброто потвърждение на моята теория за саботажите, защото успях да взема няколко клетки от кожата на един от тях. Това ми позволи да разчета неговата ДНК и да я сравня с някои други проби, намерени на обекти, където е извършен саботаж. Установих, че същият човек е бил винаги там. Следователно тези хора бяха саботьорите, но те очевидно не искаха да ме убият. Ала една нощ в Лоу Пойнт в Хелас бях нападнат и скафандърът ми беше разрязан. — Той кимна при възклицанията на своите приятели. — Това беше първото преднамерено нападение срещу мен и то се случи твърде скоро, след като ходих до Павонис, където разговарях с Филис и група представители на тръстовете. Обсъждахме интернационализацията на елеватора и други въпроси, свързани с него. След това неколкократно бях обезпокояван от агентите на КПМ, които Хелмут допусна да пристигнат на Марс под натиска на същите тези представители на тръстовете. Всъщност, открих, че много от агентите бяха работили за „Армскор“ или „Субараши“ на Земята, а не за ФБР, както самите те ми бяха съобщили. Това са двата тръста, най-тясно свързани с проекта за елеватора и миннообогатителните работи в Големия насип. Сега те назначават свои хора за охраната на обектите и осигуряват карт бланш на този скитащ се наоколо екип от тъй наречени агенти. После, тъкмо когато престана Голямата буря, някои от тези агенти направиха опит да ме обвинят в убийството, извършено в Андърхил. Да, наистина опитаха! Но не успяха, не мога стопроцентово да докажа, че са били именно те, но видях двама от тях да работят по инсценировката. Смятам, че са убили този човек, за да обвинят мен. Да ме премахнат от пътя си.
— Би трябвало да съобщиш на Хелмут — каза Надя. — Ако създадем единен фронт и настояваме тези хора да бъдат изпратени отново на Земята, той ще отстъпи пред искането ни.
— Не зная дали Хелмут вече разполага с някаква действителна власт — отвърна й Джон. — Но си струва да опитаме. Искам тези хора да се махнат от планетата. Особено онези двамата, които записах чрез системата за сигурност в Сензени На. Те влизаха в медицинската клиника и се занимаваха с почистващите роботи. Косвените улики срещу тях са достатъчно силни.
Останалите не знаеха как да реагират на това, но се оказа, че неколцина от тях също бяха преследвани от други екипи на КПМ — Аркадий, Алекс, Спенсър, Влад и Урсула, дори Сакс — всички бързо се съгласиха, че опитът да депортират агентите е добро хрумване.
— Особено онези двамата трябва да бъдат депортирани веднага — разгорещено заяви Мая.
Сакс просто поработи с модула върху китката си и на момента се свърза с Хелмут по телефона. Той изложи положението пред него. Разгневената група се намесваше в разговора от време на време.
— Ще предадем всичко на земната преса, ако не направиш нещо по този въпрос — заяви Влад.
Хелмут се намръщи, след известно време отговори:
— Ще проуча всичко. Онези агенти, от които се оплаквате, със сигурност ще бъдат върнати на Земята.
Сакс прекъсна връзката и Джон отново огледа приятелите си.
— Добре — рече той. — Но ще е необходимо повече от едно обаждане до Хелмут, за да постигнем всички промени, които желаем. Отново дойде време да действаме заедно и то по широк кръг от проблеми, ако наистина искаме договорът за Марс да оцелее. Това е нашият минимум. Начало за всичко останало. Трябва да създадем последователна политическа организация, независимо от нашите несъгласия по някои проблеми.