— Действията ни няма да окажат влияние върху нищо — меко каза Сакс, но думите му незабавно бяха посрещнати с ропот и неразбираеми потоци от протести, извиращи от всички страни.
— Ще повлияят! — извика Джон. — Ние, както всички останали на тази планета, имаме възможност да насочваме събитията, които се случват тук.
Сакс поклати глава, но останалите слушаха Джон и повечето от тях изглеждаха съгласни с него. Можеха да го направят, Джон виждаше това по лицата им. Само Хироко оставаше непроницаема; лицето й беше безизразно, затворено, което му навя болката от спомените. Винаги се бе държала така с него. Изведнъж това го накара да усети мъчително безсилие и незабравена болка.
— Хироко, мога ли да поговоря с теб насаме? — попита той. — Само за минутка. Можем да отидем в палатката отдолу. Искам да ти задам няколко въпроса и после веднага ще се върнем тук.
Останалите любопитно се взряха в тях. Накрая, притисната от погледите им, Хироко се поклони и тръгна пред Джон по прохода към следващата палатка.
Стояха в единия край на полумесеца на палатката пред погледите на приятелите си. Случаен наблюдател също би могъл да ги забележи. Палатката беше почти празна; хората уважаваха уединението на колонистите от първата стотица и им предоставяха свободно място за разговор.
— Вероятно искаш да ми предложиш как да идентифицирам саботьорите?
— Можеш да започнеш с момчето на име Касей — отговори й Джон. — Онзи, който е твой и мой син.
Тя отказа да срещне погледа му.
Джон се наведе към нея. Усещаше, че го обзема гняв.
— Предполагам, че има деца от всеки мъж от първата стотица?
Хироко наведе глава пред него и съвсем леко сви рамене.
— Взехме от пробите, които всеки беше дал. Майките са жените от групата, а бащи са всичките мъже.
— Кое ти даде право да извършваш всичко това без разрешение? — попита Джон. — Да създаваш наши деца, без да ни питаш… да избягаш и да се скриеш — защо? Защо?
Хироко спокойно отвърна на погледа му.
— Ние живеехме с мечтата какъв може да бъде животът на Марс. Видяхме, че няма да стане така и решихме да установим свой начин на живот…
— Но не разбираш ли колко егоистично е това? Всички мечтаехме, всички искахме да бъде различно и работим с цялото си сърце за това. Теб през цялото време те нямаше, ти създаваше затворен свят за малката си група! Имахме нужда от помощта ти! Толкова често исках да разговарям с теб! Аз и ти имаме дете, то е част от нас двамата, а ти не си разговаряла с мен от двадесет години!
— Ние искахме само да покажем чрез нашия експеримент, че можем да живеем тук.
— Но ако го правите тайно, никой няма да види!
— Не възнамерявахме да останем скрити завинаги. Ситуацията се влоши, затова останахме настрана. Но ето, че в края на краищата сега сме тук. И когато имате нужда от нас, когато можем да ви помогнем, ще се появим отново!
— Имаме нужда от вас всеки ден! — без колебание заяви Джон. — Така е устроено обществото. Ти направи грешка, Хироко. Защото, докато се криеше, шансовете Марс да остане неповторим, значително намаляха. Много хора работят, за да ускорят изчезването на неповторимостта му. Сред тях има и хора от първата стотица. А какво си направила ти, за да ги спреш?
Хироко нищо не отговори. Джон продължи:
— Преминахте ли през геронтологичната терапия във вашата колония?
— Да.
— Децата знаят ли кои са техните родители?
— Да.
Джон поклати глава; беше разгневен.
— Просто не мога да повярвам, че си могла да направиш такива неща!
— Ние не те караме да повярваш.
— Очевидно. Но нима изобщо не те е грижа, че си откраднала гените ни и си създала наши деца, без знанието и съгласието ни? Че си ги възпитала, без да ни допуснеш до тяхното възпитание, без да ни позволиш да споделим детството им?
— Можете да имате свои собствени деца, ако желаете — сви рамене тя. — А що се отнася до тези… Някой от вас интересуваше ли се да има деца преди двадесет години? Не. Този въпрос въобще не беше повдиган.
— Ние бяхме прекалено стари!
— Не бяхме прекалено стари. Просто предпочетохме да не мислим за това. По-голямата част от невежеството е личен избор, както знаеш, следователно невежеството е важен фактор, който разкрива какво в действителност има значение за хората. Вие не искахте деца, затова не знаехте нищо за раждането на деца от по-възрастни родители. Но ние знаехме и изучихме техниките за осъществяване на този процес. А когато видите резултатите, смятам, че ще се убедите колко щастливо е било това хрумване. Мисля, че ще ни благодарите.