На този етап, приятели, сме изправени пред дилемата: демокрация срещу капитализъм. На своя преден пост в човешкия свят ние може би сме в по-добра позиция от всички останали — оттук можем да видим всичко и да участваме в тази битка от световен мащаб. Тук има незаета земя, тук има оскъдни ресурси, които не могат да бъдат възстановени. Ние ще бъдем въвлечени в битката, не е възможно да не участваме в нея, ние сме един от трофеите и съдбата ни ще бъде решена от онова, което се случва в целия населен с хора свят. След като случаят е такъв, за нас ще е по-добре да се обединим в името на общото благо, в името на Марс, заради самите нас, заради всички хора на Земята и заради бъдещите поколения. Това ще бъде трудно, ще отнеме години, но колкото сме по-силни, толкова по-благоприятни стават шансовете ни. Затова съм толкова щастлив, че виждам горящия метеор в небето, който налага матрицата на нашия живот в този свят. Затова съм толкова щастлив, че всички вие сте тук, че заедно празнуваме това събитие. Хайде да потанцуваме до зори, а утре ще се разпилеем по ветровете и надолу по склоновете на тази огромна планина, за да разнесем своя дар навсякъде.
Бурни възгласи. Мая разцелува Джон, Влад, Урсула и Надя също го целунаха, Аркадий го повдигна, изрева и го завъртя във въздуха, а Хироко протегна ръка и докосна Джон с показалец по ръката — като че искаше да му предаде някакво живително докосване, сила, дарба.
На следващия ден събраха всичко, останало от празненството. След като се сбогуваха с много хора, Джон и Мая се качиха на ровъра, заобиколиха ръба на Олимпус Монс и се вляха в керван от ровъри, в който пътуваха Аркадий и Надя, Ан, Симон и техният син Питър. По време на редица разговори този ден, Джон каза:
— Трябва да разговаряме с Хелмут, за да накараме ООН да ни приеме като изразители на мнението на местното население. Необходимо е да представим пред ООН проект за ревизирания договор. Скоро трябва да присъствам на церемония по откриването на нов град от палатки в източната част на Тарсис. Очаква се и Хелмут да дойде. Дали бихме могли да се срещнем там?
Само неколцина можеха да отидат, ала те щяха да бъдат делегати, представящи останалите и се споразумяха какво ще предприемат. След това разговаряха за съдържанието на проектодоговора и се обаждаха до всички кервани и дирижабли. На следващия ден се спуснаха по стръмната стена от северната страна на големия насип и в подножието му поеха в различни посоки.
— Беше хубаво празненство — обади се Джон по радиото на всеки един поотделно. — Ще се срещнем на следващото!
Част шеста
Оръжия под масата
В деня, когато беше убит Джон Буун, се намирахме в източната част на Елизиум. Беше сутрин и този неочакван дъжд от метеорити се изсипа върху нас — трябва да е имало около тридесетина от тях. Всичките бяха черни. Не зная от какво се състояха, но горяха с черен пламък, вместо с бял. Като пушек от сблъскващи се самолети, само че се движеха по права линия и то много бързо, като светкавици. Беше толкова странно, че виждаме такова нещо. Бяхме изумени. Новината все още не бе достигнала до нас, но когато научихме и пресметнахме назад във времето, разбрахме, че двете събития бяха станали в един и същи час.
Намирахме се в Хелас, в Лейкфрант. Небето потъмня, внезапно се изви вихрушка. Тя зашиба водата, помете всички проходи в града. Тогава научихме какво е станало с Джон Буун.
Ние бяхме в Сензени На, където той бе работил много време. Беше нощ. Заблестяха светкавици, които заблъскаха над главите ни — огромни снопове светлина се спуснаха в мантийната шахта. Никой не можеше да повярва, навсякъде се носеше тътен, нищо друго не се чуваше. Неговата снимка беше поставена в помещенията на работниците, високо върху стената в коридора с много стаи. Една светкавица удари прозореца пред големия булевард и за секунда всички бяхме заслепени. Когато зрението ни отново се възвърна, рамката на снимката му беше счупена, стъклото бе напукано и димеше. Тогава чухме новината.