Рашид Ниази, сирийският представител на конференцията, мина край него и хладно кимна на Чалмърс. Франк му отвърна с подобен жест и продължи напред. Заради Селим ел-Хаил фракцията „Ахад“ на Мюсюлманското братство беше обвинена за убийството на Буун. Чалмърс винаги публично и без никакво забавяне ги защитаваше срещу всякакви обвинения. Той неизменно твърдеше, че Селим е извършил убийството сам, маниак-самоубиец, който отнема живота на друг човек. Това негово поведение подчертаваше вината на членовете на „Ахад“, като същевременно изискваше да бъдат благодарни на Чалмърс. Естествено, Ниази, лидерът на „Ахад“, се чувстваше твърде безсилен.
В столовата влезе Мая. Франк сърдечно я поздрави и автоматично прикри неудобството, което винаги изпитваше в нейно присъствие.
— Мога ли да се присъединя към теб? — попита тя, докато погледът й внимателно го наблюдаваше.
— Разбира се.
По свой собствен начин Мая беше схватлива; Франк се съсредоточи върху настоящия момент. Побъбриха. Засегнаха темата за договора, затова Франк заяви:
— Как ми се иска сега Джон да беше тук! Можехме да използваме способностите му. — След това добави: — Той ми липсва.
Такива думи щяха незабавно да разсеят вниманието й. Тя сложи ръка върху неговата; Франк почти не я почувства. Мая се усмихваше, изумителните й очи наблюдаваха лицето му. Цялото му същество желаеше да я съзерцава, но въпреки това той отклони поглед встрани.
Телевизионната стена предаваше обзор на новините от Земята. Видеоклипът показваше многоброен митинг в Манхатън. В развитите страни хората протестираха заради драконовските мерки по намаляване на раждаемостта. Младите хора чувстваха, че огромна тълпа практически безсмъртни старци, олицетворяващи вчерашния ден, изтръгваха живота от ръцете им. Това със сигурност не беше хубаво. Но в развиващите се страни се бунтуваха срещу „ограничения достъп“ до самата терапия, което беше далеч по-лошо. Правителствата падаха; хора измираха с хиляди. Мексико Сити, Сао Паоло и Ню Делхи бяха в пламъци.
Мая погледна към екрана и прочете на глас думите, изписани върху едно от знамената в Манхатън: „ИЗПРАТЕТЕ СТАРЦИТЕ НА МАРС“.
— Предполагам, че това обяснява неотстъпчивостта им по отношение на емигрантските квоти — каза тя.
Франк кимна.
— Никога няма да ги получим. На Земята са поставени под прекалено голям натиск и разглеждат Марс като един от спасителните изходи. Ако делегатите на ООН ни позволят да повлияем по някакъв начин на емиграцията, ще бъдат разпънати на кръст.
— Тогава какво ще правим?
— Ще настояваме за възобновяването на всички клаузи от стария договор. Ако отстъпим по един пункт, цялата ни позиция ще се сгромоляса.
Мая се засмя. Изпитваше задоволство от поведението му, възхищаваше се на неговата стратегия. Тя беше добра, макар че Франк не следваше тъкмо нея. Трябваше да победят, за да оцелеят. Чалмърс беше зает да изготвя проект по кои от точките от договора ще отстъпи, за да нанесе решителния удар и да запази влиянието си в области, които наистина бяха от съществено значение за него. Това със сигурност включваше засилване на ролята на Американския департамент по проблемите на Марс и на неговия секретар; в крайна сметка, беше му необходима база, където да работи.
На горния етаж участниците в конференцията бяха заели поредица от дълги, сводести стаи, разделени една от друга с високи прегради. Мая отиде да поговори със Саманта и Спенсър. Тримата бяха водачи на Първата марсианска коалиция и в качеството си на такива, бяха поканени на конференцията като представители на марсианското население, без да имат право на глас. Присъстваха тук единствено поради мълчаливото съгласие на Хелмут. Той бе включил значителен брой хора в конференцията. Бе позволил на Ан да присъства като представител на Червените, без право на глас, макар че обединението на Червените беше част от коалицията. Сакс беше наблюдател от страна на екипа по преобразуването на планетата; голям брой функционери от миннообогатителните и развойни компании също присъстваха със статут на наблюдатели. Всъщност, тук наблюдателите бяха цяла армия; но само членовете с право на глас седяха на централната маса, където сега Хелмут звънеше с малко звънче. Петдесет и трима представители на различните нации и осемнадесет официални лица от ООН заеха местата си. Още стотина човека продължаваха да се разхождат в източните зали, наблюдавайки дискусията през отворените портали или чрез малки телевизионни приемници. Зад прозорците Бъроуз гъмжеше от човешки фигури и превозни средства — градът се бе превърнал в малка марсианска столица.