Хелмут откри сесията.
Темата на деня, останала непроменена през последните две седмици, беше свързана с емигрантските квоти. Караниците започнаха. Те щяха да продължат през цялата сутрин. Марс представляваше ценен трофей и както богатите, така и бедните нации от Земята се бореха за него, както за всичко останало. Богатите разполагаха с пари, ала бедните имаха работна ръка, а оръжията бяха твърде равномерно разпределени.
До сутрешната пауза нищо нямаше да бъде завършено и Франк стана от мястото си. Отиде при индийската и китайската делегации и покани водачите им Ханавада и Сун да се разходят по панорамния мост.
— Вижте — обърна се Чалмърс към двамата си колеги. — Разходите по изпращане на емигранти са толкова големи, че вие не бихте могли да облекчите проблема със свръхнаселеността, като прехвърлите част от хората си тук. Знаете това. Вече разполагате с много повече земя, която бихте могли да разработите — целини, блатисти земи — в собствените си страни. Следователно онова, което искате от Марс, не е земя, а ресурси или пари. Изоставате от Севера заради природните богатства, които са ви били отнети без заплащане по време на колониализма. Сега е моментът да получите възмездие.
Предложението за пропорционална емиграция не е във ваш интерес. Емиграцията въобще няма да помогне да разрешите трудностите си — емигрантите ще бъдат само една капчица от морето на населението във вашите страни. Но с парите положението няма да бъде такова. Междувременно развитите страни имат новопоявил се проблем, свързан с пренаселеността. Следователно охотно биха се възползвали от шанса за по-големи емигрантски квоти. Те могат да отделят необходимите за това финансови средства, които в голямата си част ще отидат у тръстовете и ще се превърнат в свободно плаващ капитал, който не е под контрола на никоя отделна нация. Защо пък развитите страни да не дадат на вас по-голямата част от този капитал? Парите и без това няма да излизат от джоба им.
Сун бързо кимна, придобил сериозен израз.
— Смятате ли, че вашите правителства ще се съгласят на такава сделка? — попита той.
— Да — отговори Чалмърс. — Нима тази стъпка не е утвърждаване на тяхната власт над тръстовете от преходен тип?
— Това ще предизвика намаляване на инвестициите от страна на корпорациите — отбеляза Ханавада.
— Което само ще зарадва обединението на Червените — отвърна Чалмърс. — Както всъщност и повечето от членовете на Първата марсианска коалиция.
— А какво ще бъде отношението на вашето правителство? — попита Ханавада.
— Аз гарантирам, че то ще се отнесе положително.
Индиецът и китаецът се спогледаха.
— Може би трябва да започнем да работим с конкретни цифри — вметна Ханавада.
По-голямата част от следващия месец изтече, докато осъществят процедурите по приемането на този компромис, тъй като вследствие на него трябваше да бъдат направени още ред други компромиси. Но Франк убеди президента — без оглед на цялото космическо пространство, което ги разделяше. Използва същите аргументи, както при всички правителства на северните страни. Ако отстъпите пред тръстовете, заявяваше той, тогава те са истинското правителство на света. Сега имате шанс да утвърдите интересите на своите народи и вашите собствени интереси над свободно плаващите огромни капиталови суми, които вече почти са се превърнали във върховна сила на Земята! Необходимо е да ги обуздаете по някакъв начин!
Натискът на тръстовете беше страхотен, борбата беше внушителна. Една вечер Анди Джанс покани Чалмърс на вечеря. Той беше представител на корпорациите и Франк имаше бизнес-контакти с него от много години насам. Естествено, Анди беше сърдит на Чалмърс, но се опита да го прикрие, тъй като целта на вечерята беше да му предложи подкуп — Анди не си даде особен труд да замаскира този факт, нито пък се погрижи да завоалира съпътстващите подкупа заплахи. Предложи на Чалмърс пост като председател на фондация, която се учредяваше в момента от транспортния консорциум, осъществяващ превозите Земя — Марс. Чалмърс можеше да встъпи в новата длъжност, когато изтечеше мандатът му като секретар на американския департамент на Марс.
— Звучи чудесно — отвърна Чалмърс. — Наистина съм много заинтересуван. — Докато вечеряха, успя да убеди Джанс, че е искрен. Не само, че възнамерява да поеме поста във фондацията, но и за това, че незабавно е готов да работи за консорциума. Трябваше да обещае някои неща и натискът щеше да отслабне — междувременно работата по договора щеше да продължи. Никое друго удоволствие не можеше да се сравни с това да измамиш някой мошеник.