В живота всички бяха актьори, през цялото време; изпълняваха своите роли и не съществуваше никакъв шанс да общуват с реалната същност на другите, не, това вече не беше възможно; в продължение на годините ролите им се бяха втвърдили, бяха станали черупки и затвореното в тях истинско човешко Аз атрофираше или се измъкваше на свобода и окончателно се изгубваше. Сега всички те бяха кухи.
Или може би само с него беше така. Защото Мая изглеждаше толкова истинска! Смехът й, бялата й коса, страстта й, Боже мой: влажната й кожа и ребрата под нея, ребра, които се хлъзгаха напред-назад под пръстите му като тънки летвички на ограда, ребра, които притискаха тялото му в пароксизмите на оргазма. Истинското Аз. Нима то не трябваше да се проявява така? Нима? Едва ли би повярвал в противното. Истинското Аз.
Ала се залъгваше по много тъжен начин. Една сутрин се събуди изтръпнал. Беше сънувал Джон. По онова време, когато работеха заедно на космическата станция и бяха млади. Само че в съня на Франк изглеждаха стари, Джон не беше умрял и все пак се държеше като мъртвец; говореше като дух, който осъзнава, че е мъртъв, че Франк го е убил. Същевременно Джон осъзнаваше какво се бе случило оттогава и нито се гневеше, нито го обвиняваше. Можеха да разговарят, разбираха се. Преживявайки целия ужас от това, Франк бе изстенал в съня си, беше се опитал да избяга от него и се събуди. Беше горещо, потеше се. Мая седеше на леглото с разрошена коса, гърдите й се полюляваха между ръцете й.
— Какво има? — питаше го тя. — Какво се е случило?
— Нищо! — изкрещя той, стана и изтича до банята. Ала тя го последва, докосна го с длани.
— Франк, какво има?
— Нищо! — извика той и неволно се изтръгна от прегръдката й. — Не можеш ли да ме оставиш на мира!
— Разбира се — промълви Мая огорчена. След това, обзета от внезапен гняв, добави: — Разбира се, мога — и се отдалечи от банята.
— Разбира се, можеш — изкрещя Франк след нея, изведнъж вбесен от глупостта й. Как можеше въобще да не го познава, защо беше така уязвима пред него, когато в края на краищата всичко бе само актьорска игра. — Сега вече можеш. Вече получи онова, което искаше от мен!
— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя и веднага се появи край вратата на банята, завита с чаршафа.
— Знаеш какво искам да кажа — отвърна той с горчивина. — Получи онова, което искаше от договора, нали? Никога нямаше да можеш да го постигнеш без мен.
Мая с отвращение поклати глава и се отдалечи.
— Ти нямаш ни най-малка представа, нали? — тихо изрече тя. Захвърли чаршафа, навлече дрехите си с бързи, отсечени движения. — Не знаеш нищо за това как мислят другите хора. Не знаеш дори какво мислиш самият ти. Да не говорим изобщо за някакви си чувства! — Мая забърза към вратата. Спря, за да го измери със сърдит поглед — изразът на лицето й можеше да поразява като гръмотевица. Франк стоеше, прекалено зашеметен, за да се движи, изправен гол пред нея, изложен на урагана на презрението й. — Ти нямаш никакви чувства, нали. Опитах, повярвай ми, но ти просто… — Потрепера, очевидно неспособна да намери достатъчно обидни думи, с които да го опише. Кух — искаше да й подскаже той. Празен. Просто актьор. И все пак…
Мая излезе от стаята.
Когато подписаха новия договор, Мая не стоеше до него. Не беше дори в Бъроуз. Подписаният документ не се различаваше много от предишната версия. И емиграцията, и инвестициите — двете главни заплахи за статуквото (ако подобно нещо съществуваше на Марс) бяха обуздани (именно това беше най-хитрата част), при това те взаимно се блокираха. Договорът наистина беше добре изработен и Франк се подписа под него със замах.
После се приближи до Сакс.
— Е? — попита Чалмърс. — Какво мислиш?
— За договора ли? Той ще намали финансовата подкрепа за преобразуването на планетата. Хората са по-склонни да инвестират, отколкото да дават.
Франк се навъси.
— Не всички инвестиции се отразяват добре на преобразуването, Сакс. Голяма част от парите се изразходват изцяло за други неща.
— Може би — отговори Сакс. — Във всеки случай, договорът няма да промени осезателно положението. Тръстовете, които желаят да инвестират, ще намерят начин да го направят. Ще действат от името на някоя държава, която ще предяви своите претенции в съответствие с квотите по договора. Но зад нея ще стоят парите на тръстовете. Най-различни такива неща ще се случват занапред, Франк. Знаеш, че е така. Политика ли? Икономика ли?