— Може би — грубо отвърна Франк, разстроен дълбоко. После се отдалечи.
По-късно модулът на китката му записука и Франк отговори. Беше Ан, която се взираше в него.
— Какво искаш? — отсечено я попита той. — Предполагам, че ще ме ругаеш за следното — и вас съм предал. Допуснал съм ордите да завладеят вашите площадки за игра.
Тя го изгледа обидено.
— Не. Ти направи най-доброто, което беше възможно при създалата се ситуация. Тъкмо това исках да ти кажа — Ан изключи връзката и образът й изчезна от модула.
— Великолепно — гласно измърмори Франк. — Всички хора от двата свята не могат да ме понасят, с изключение на Ан Клейборн — засмя се горчиво и тръгна да се разходи.
Група гости от Земята стояха край един от по-величествените блокове с офиси в палатката Нидердорф. Сред тях беше и Анди Джанс.
Щом Ан беше доволна, значи Анди трябваше да е вбесен. Франк се приближи към него, защото желаеше да го види в това състояние.
Анди го забеляза и за миг лицето му стана неподвижно.
— Франк Чалмърс — заговори той. — Какво те води насам?
Тонът му беше общителен, но очите му въобще не изглеждаха весели, погледът му бе дори студен. Да, Анди беше ядосан. Франк, чието настроение се подобряваше с всяка изминала секунда, отговори:
— Просто се разхождам наоколо, Анди. Ами ти?
След моментно колебание Джанс отвърна:
— Разглеждаме офис-пространството, което предлагат тук. — Той наблюдаваше, докато Франк асимилира подтекста на това изявление. Усмивката му се изостри, стана истинска. После продължи: — Това са мои приятели от Етиопия, от Адис Абеба. Следващата година възнамеряваме да пренесем офиса си на Земята в този град. Затова… усмивката му порасна, без съмнение в отговор на израза, изопнал лицето на Франк. Франк почувства как кожата му се втвърдява върху лицевата страна на черепа. — Затова ще трябва да обсъдим много неща.
Името на Марс на арабски, малайски и индонезийски е Ал-Кахира. Последните два езика са го заели от арабски; погледнете глобуса и вижте докъде е разпространена арабската религия. От западна Африка до западната част на Тихия океан. Тя се е разпространила в по-голямата част от тези земи само за едно столетие. Да, била е истинска империя в своето време; и както всички империи, след своята смърт е продължила непълноценното си съществуване.
Арабите, които живеят извън Арабия, се наричат махджари, а арабите, които са пристигнали на Марс — кахирски махджари. Когато се приземили на планетата, голяма част от тях започнали да бродят във Ваститас Бореалис („Северна Бадия“, както я наричаха самите те) и сред Големия насип. Повечето от тези скитници били араби бедуини, пътували в кервани и съзнателно възстановявали начина на живот, който бил изчезнал на Земята. Хора, живели цял живот в градовете, пристигали на Марс и започвали да се придвижват с ровъри и да живеят в палатки. Обяснявали непрекъснатите си пътувания с търсене на метали, ареология, търговия, но явно онова, което наистина ги интересувало, били пътешествията, самия живот.
Франк Чалмърс се присъедини към кервана на Зейк Тукан един месец след подписването на договора, през есента на северното полукълбо на М-15 (юли 2057). Дълго време той се скита с този керван из неравните склонове на Големия насип. Увеличаваше познанията си по арабски, помагаше в миннообогатителните работи и извършваше метеорологични наблюдения. Керванът беше съставен от истински бедуини от Авлад’Али — западния бряг на Египет и представляваше подвижна минно-проучвателна експедиция. Метали и минерали, съдържащи най-разнообразни руди, непрекъснато се откриват на различни места и в различни концентрации навсякъде на Марс. Но сега арабските ареолози откриваха, че има много малко сулфиди по Големия насип и в равнините непосредствено под него. Повечето от тези находища бяха в концентрации и количества, които не биха оправдали употребата на конвенционални методи за добиването им. Затова арабите се заеха да изпитат нов метод за извличане и обработка на тези суровини. Те построиха станция от подвижно оборудване, като за целта използваха превозни средства с многоаспектно приложение в строителството и ровъри, с които осъществяваха търсенето на суровините. Машините, получени в резултат на тази кръстоска, бяха големи, разделени на отделни сегменти и определено наподобяваха насекоми. Човек би казал, че са изскочили от кошмарите на някой механик. Тези странни творения обикаляха Големия насип, движеха се в нестройни кервани и търсеха по повърхността медни залежи, разположени в хоризонтален слой — за предпочитане такива, които съдържаха големи количества тетрахедрит или халкоцит. В такъв случай можеха да изолират сребро като страничен продукт при добива на мед. Когато откриеха находище, спираха да го „ожънат“ — както сами се изразяваха в подобни случаи бедуините.