Друг един от тях бе работил за построяването на град-палатка в канала Екус, под наблюдателницата.
— Каптираха подпочвен слой с високо съдържание на вода и сега в града навсякъде има фонтани. А в тях поставиха статуи. Има водопади, канали, изкуствени езера, плувни басейни — може да се каже, че стана една малка Венеция. Топлината в голяма степен се запазва.
Разговорът се насочи към гимнастическия салон, който беше добре оборудван с различни уреди и машини, чието предназначение беше да поддържат техните потребители готови за връщане на Земята.
Почти всички спазваха строго графика за усилени физически упражнения — три часа на ден минимум.
— Ако престанеш да тренираш, оставаш на Марс, разбираш ли? И тогава каква полза ще имаш от спестяванията си?
— В крайна сметка парите ще се въведат и тук по законен ред — обади се друг. — Където отидат хората, американският долар със сигурност тръгва след тях.
— Само че става точно обратното, умнико.
— И ние сме истинското потвърждение на това движение на долара.
Франк се намеси:
— Мислех си, че договорът забранява използването на пари от Земята тук.
— Договорът е просто мръсна шега — вметна един, който правеше упражнения на лоста.
— Той е мъртъв, както свинката Беси, пробягала най-дългото разстояние.
Те се вторачиха във Франк. Всички те бяха малко над двадесет или тридесет години — поколение, с което никога не бе разговарял много. Не знаеше как са пораснали, нито какво е влияело върху оформянето на характерите им, нито в какво вярваха. Тъй познатият акцент в гласовете им, чертите на лицата им можеха да го подведат и сигурно бе станало точно това.
— Така ли мислите? — попита той.
Част от тях изглежда се досетиха, че може да е свързан по някакъв начин с договора, както и с всички останали учреждения, работили по този исторически въпрос. Но човекът, който правеше упражнения на лоста, не бе доловил това.
— Ние сме тук по сделка, която според договора е незаконна, човече. Това става навсякъде. Бразилия, Грузия, държавите от Персийския залив — всички държави, които гласуваха срещу договора, допускат тръстовете на Марс. А онези страни, които им осигуряват данъчни облекчения, се съревновават помежду си колко по-големи да бъдат облекченията! Всеки ден на Марс се приземяват хиляди хора и повечето от тях са наети от тръстовете. Работниците разполагат с правителствени визи и петгодишни договори, включващи време за рехабилитация, през което се подготвят за връщане на Земята здрави и читави.
— С хиляди ли? — повтори Франк.
— О, да! Десетки хиляди!
Осъзна, че не бе гледал телевизия, откога… от много време насам.
Един мъж, който правеше упражнения на уред за укрепване на раменната мускулатура, се обади между две вдигания на цял стълб черни тежести:
— Нещата тук ще се раздвижат твърде скоро… на много хора не им харесва въобще… не хората, които са пристигнали отдавна като тебе… цял рояк от новопристигнали — те също изчезват на тумби, на тумби — цели екипи, отговорни за дадена операция, понякога цели градове… натъкнах се на една мина в Сиртис — беше напълно празна… всичко полезно от нея бе изчезнало… абсолютно всичко — дори такива неща като вратите на херметизационните камери… резервоарите за кислород… тоалетните казанчета… за да демонтираш подобно нещо са нужни часове.
— Защо са направили това?
— Искат да станат жители на Марс! — възкликна мъж, който правеше коремни преси. — Твоят другар Аркадий Богданов ги е убедил!
Легнал по гръб, мъжът срещна погледа на Франк. Беше висок, широкоплещест негър с орлов нос. Той продължи:
— Хората идват тук и компанията се опитва да изглежда адски мила — физкултурни салони, добра храна, време за отдих и така нататък. Но в крайна сметка всичко се свежда до следното: те ти казват какво можеш да правиш и какво не. Всичко става по разписание — кога да се събуждаш, кога да ядеш, кога да ходиш по голяма нужда. Все едно са те напъхали в казарма, разбираш ли? Обаче ето, че идва братчето ти Аркадий и ни разправя: „Момчета, вие сте американци. Трябва да бъдете свободни. Този Марс е новата граница на човечеството. Трябва да знаете, че някои от нас приемат планетата точно така. Ние не сме роботи, ние сме свободни хора, които сами пишат правилата за своя свободен свят!“ Точно така беше, човече! — Стаята се разтресе от смях. Всички прекъснаха упражненията, които правеха, за да слушат. — Това отваря очите на хората! Всички тук виждат, че са превърнати на роботи, които се движат по разписание, виждат, че не могат да се поддържат в добро физическо състояние, ако не прекарват цялото си свободно време тук, смучейки кислород от кислородните маски. Но аз подозирам, че връщането на Земята може да се окаже невъзможно. Обзалагам се, че са ни излъгали. Значи заплащането всъщност нищо не означава. Ние всички сме само програми за роботи и ще гнием тук завинаги. Роби, човече! Гадни роби! И вярвай ми, това вбесява много хора. Трябва да ти кажа, че са готови да отвърнат на удара. Това са хората, които изчезват. Много от тях ще изчезнат, преди тая гадна история да свърши.