— Тогава някой друг ще заеме този кабинет и… — внезапно обзет от прилив на интуиция, добави: — А ти ще се върнеш в Андърхил.
Това привлече вниманието й, нямаше никакво съмнение. Лекото презрение, което бе проявявала до този момент, внезапно се изостри.
— Нито един човек без чужда помощ не е в състояние да убеди Вашингтон в каквото и да било. Правителството е попаднало в плаващи пясъци. Ти ще им кажеш мнението си, аз пък ще изразя своето. Тогава ще видим кой от двамата има по-голямо влияние — после Филис царствено прекоси кабинета, отвори вратата и покани цяла група официални лица от ООН.
Значи така. Истинска загуба на време. Франк не беше изненадан; за разлика от онези, които го бяха посъветвали да отиде, той не вярваше, че Филис би могла да постъпи рационално. Както в случаите с много религиозни фундаменталисти, бизнесът беше част от нейната религия; двете догми взаимно увеличаваха силата си, бяха част от една и съща система. Разумът въобще нямаше никаква връзка с нея. И докато Филис все още може би вярваше в мощта на Америка, със сигурност никак не бе убедена, че Франк е способен да я използва и направлява. Чалмърс щеше да й докаже, че греши.
Когато отново се върна в Шефилд, възприе обичайния си метод на непрекъсната работа — приемаше съобщенията, анализираше отговорите на по-рано изпратени от него запитвания, приказваше със старите си приятели, убеждаваше в правотата си хора, които се смятаха за бъдещи величия. По едно време, в последните дни на северната есен, участваше в около петдесет конференции едновременно; изпитваше чувството, че с вързани очи играе шах срещу цяла стая, пълна с негови противници. Ала това продължи три седмици и резултатът от усилията му започна да става осезаем. Преди всичко, защото самият президент Инкавиля беше изключително заинтересован да разполага с начини за оказване на натиск върху „Еймекс“, „Мицубиши“ и „Армскор“. Той твърде охотно говори пред средствата за масова информация за намерението си да подложи на проверка твърденията за нарушения в договора за Марс.
Президентът изпълни намерението си и цените на акциите на съответните тръстове главоломно спаднаха. Два дни след това, консорциумът, собственик на елеватора, обяви, че ентусиазмът, проявяван от хората към възможностите за живот на Марс е така огромен, че засега желаещите да заминат са много повече от възможностите за това. Естествено, консорциумът щеше да повиши цените, както изискваше неговата стратегия; ала също така щеше да намали емиграцията като временна мярка, докато бъдат построени повече градове и бъдат произведени повече строителни машини и съоръжения.
Франк чу тази новина от телевизора в едно заведение, докато вечеряше, седнал сам на една маса. По лицето му трепна вълча усмивка, после продължи да дъвче. „Ще видим кой от двамата е по-добър в борбата сред плаващите пясъци, кучко такава.“ Нахрани се и отиде да се разходи по булеварда край ръба на кратера. Беше спечелил само една битка, знаеше го. А предстоеше дълга, ожесточена война. И все пак му бе хубаво.
По-късно, в средата на северната зима, жителите на най-стария американски палатъчен град върху източния склон се разбунтуваха. Изгониха от града всички полицаи, работещи за КПМ и се затвориха в него. Руснаците, живеещи в съседство, постъпиха по същия начин.
Бързо съвещание със Слусински бе достатъчно. Франк научи историята на случая. Очевидно хората от двата града бяха наети от пътно-строителна компания, подразделение на „Армскор“. Двете палатки бяха атакувани посред нощ от азиатски гангстери, които разкъсали стените на палатките, убили по трима човека от двата града и наръгали с ножове много други хора. И американците, и руснаците твърдяха, че нападателите били якузи, надпреварващи се да покажат по-голяма жестокост. Франк подозираше, че безчинствата са дело на охранителния екип на „Субараши“ — малка армия, състояща се предимно от корейци. Във всеки случай, пристигналите на място полицаи на КПМ не заварили нападателите. Те установили, че населението се е отдало на неподчинение и безредици, запечатали палатките и забранили на всички да напускат града. Обитателите решили, че ги третират като затворници. Вбесени от тази несправедливост, нападнали херметизационните камери, измъкнали се оттам и разрушили линията на влака, преминаваща през техните гари. И двете страни в конфликта дали няколко жертви. Полицията на КПМ изпратила силни подкрепления. Работниците в двете палатки се намирали в страшен капан.